Фуруичи Кой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фуруичи Кой
古市公威
японски строителен инженер
Портрет на Фуруичи Кой от 1928 г.
Роден
Починал
28 януари 1934 г. (79 г.)

Учил вТокийски университет
Фуруичи Кой в Общомедия
В това японско име фамилията Фуруичи стои пред личното име.

Барон Фуруичи Кой (古市 公威?, 13 септември, 1854 – 28 януари, 1934) е строителен инженер, президент на Кока Дайгаку – сегашния инженерен колеж на Токийския университет, и президент-основател на Токийското метро – „първата подземна железница в Ориента“.[1][2]

Фуруичи (седнал 3-ти отдясно) при прокопаването на линията Гинза на 27 септември 1925 г.
Статуя на Фуруичи Кой в Токийския университет
Гробът на Фуруичи Кой в Токио

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1854 г. в семейството на Фуруичи Такаши, служител на клана Сакай в Едо. През 1869 г. той влиза в Кайсей гако (Kaisei gakkō), през 1870 г. е избран за студент със стипендия в областта Химеджи и влиза в Дайгаку Нанко (Daigaku Nankō), след което учи в Париж, Франция в Централното училище за изкуства и производство (на френски: Ecole Centrale des Arts et Manufactures) като първият студент, пратен да учи в чужбина от японското Министерство на образованието. През 1879 г. завършва и получава степен бакалавър-инженер. През същата година той постъпва във Факултета по естествени науки на Парижкия университет. Завършва през 1889 г. и получава бакалавърска степен по естествени науки, след което се прибира вкъщи и заема пост във Вътрешното министерство на Япония (Naimushō Doboku-kyoku Yatoi). През 1881 г. той става преподавател в Токийския университет и след това заема едновременно постовете на университетски преподавател и на технически експерт-бюрократ.[1]

През 1886 г., когато е на 32 години, той е преместен и става първият президент на Кока Дайгаку, което е предшественикът на Инженерния департамент на Токийския университет. През 1888 г. получава първата степен Когаку Хакуши (доктор по инженерство) и през 1894 г. е повишен в заместник-министър по инженерните дела във Вътрешното министерство (Наймушо), където започват първите инженерни проекти.[3]

Той се опитва да подобри публичната администрация на инженерните работи и създава Добоку Хоки (Doboku Hōki) – закон за инженерните работи. Типичните му услуги включват изграждането на Йокохама-ко. Той помага за подобряване на репутацията на инженерството на Япония по света, като става първият председател на Нихон Когакай (Nihon Kōgakkai) – Японската федерация на инженерните дружества.[4]

Той се присъединява към Норицугу Хаякава като президент на Токийската подземна железница през 1920 г., основавайки първата метро система в Азия.[2]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Известният японски писател Камитаке Хираоко, по-известен като Юкио Мишима, е кръстен на Фуруичи Кой и първото му име „Камитаке“ се произнася като „Кои“ от членове на семейството. Това е в знак на почит, тъй като Кой е благодетел на клана Садатаро, от който произлиза дядото на Мишима – Хираока.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mano, Bunji. Kōi Furuichi. OCLC 56041974, Tōkyō Insatsu Kabushiki Kaisha, 1937. OCLC 56041974.
  2. а б Rea, G.B. The Tokyo Subway Plans // Far Eastern Review XVI (12). December 1920. с. 681.
  3. Shimizu, Yuichiro. The Origins of the Modern Japanese Bureaucracy. Bloomsbury, 2019. ISBN 9781350079564.
  4. Mizuno, Hiromi. Science for the Empire: Scientific Nationalism in Modern Japan. Stanford University Press, 2008. ISBN 9780804769846.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Furuichi Kōi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​