Направо към съдържанието

Херман Гислер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херман Гислер
Hermann Joseph Gisler
католически свещеник
Роден
Починал
11 март 1969 г. (96 г.)

РелигияКатолическа църква

Отец Херман Гислер (на немски: Hermann Gisler) е католически свещеник, допринесъл за развитието на френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив.

Херман Гислер е роден на 30 януари 1873 г. в община Флюелен, кантон Ури в Швейцария. От 1887 г. до 1890 г. се обучава при общността на успенците в градчето Мирибел-лез-Eшел, в департамента Изер във Франция. След това учи две години хуманитарни науки в Брен, Дром. Родителите му не искат той да бъде свещеник, но той е поддържан от една от лелите си. От 1892 до 1894 учи философия в Ливри в департамента Ниевър, където на 7 август 1894 г. дава вечните си обети.[1]

През 1895 г. започва да преподава немски език, вокална и инструментална музика във френския колеж „Св. Августин“ в Пловдив. През 1900 г. завършва осем месечен курс по теология в Цариград. На 22 февруари 1900 г. е ръкоположен за свещеник в Пловдив. Много важна е неговата заслуга за организирането на музикалния живот в колежа. Той е ръководител на духовия оркестър. Обработва църковни песни на български език.[2] През 1903 г. по негова идея в учебната програма на колежа се въвеждат спортните игри с топка. Бил е заместник-директор.

През 1919 г. заедно с ръководителя на колежа Жерве Кенар помагат България да запази частта от Тракия (включваща Пловдив, Бургас и Стара Загора) предвидена да бъде дадена на Гърция.[1] Българското правителство ги награждава с ордена „За гражданска заслуга“ за тази им дейност. Отец Херман става уредник на Педагогическия музей в колежа след смъртта на Борис Таверние.

След закриване на колежа през 1948 г. отец Херман е принуден на напусне България. Когато влакът тръгва от пловдивската гара, той се подава на прозореца и се провиква: „Да живее България!”.[3] След това се установява във Франция. Умира на 11 март 1969 г. в Лорг, Вар.