Борис Таверние

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Таверние
Boris (Augustin) Travernier
католически свещеник
Роден
Починал
28 ноември 1928 г. (68 г.)

Отец Борис Таверние (на френски: Boris (Augustin) Travernier) е католически свещеник, един от стълбовете на френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив, създател на педагогическия музей към колежа, преподавател по история.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Августин Таверние е роден на 31 октомври 1860 г. в малкото село Совсанж в департамента Пюи дьо Дом в централна Франция. От 1874 до 1880 г. учи в град Лион в католическо резидентско училище. След това три години следва естествени науки в католическия университет в Лион. След дипломирането си работи като учител в интернат в Лион. На 15 октомври 1896 постъпва в конгрегацията на успенците в Цариград и приема монашеско име Борис.[1]

През януари 1898 г. отец Борис е изпратен като учител във френския колеж в Пловдив. До края на живота си той остава поверен на своята работа в колежа, с изключение на военните години от 1915 г. до 1918 г., когато е в Букурещ и Одеса като преподавател на младеж от румънския благороднически род Гика.[1]

В колежа в Пловдив отец Таверние преподава природознание, история, бизнес, география и политическа икономия. За да направят своите класове по-привлекателни, той заедно с колегата си Херман Гислер създават към колежа природонаучен музей[1], наречен Педагогически музей. Материалите в музея са събирани лично от него и от колегите му по време на екскурзии из България, други са постъпвали в музея чрез закупуване, дарения или размяна.

По време на Балканската война учебните занятия са преустановени, а колежът е превърнат в болница.[2] Отец Борис Таверние заедно с колегите си работят като санитари.[3]

Чирпанското земетресение през април 1928 г. унищожава много от музейните експонати. Отец Таверние не може да преживее тази загуба и умира на 28 ноември 1928 г. в католическата болница „Свети Йосиф“. Колегията на колежа организира погребално шествие от катедралата до католическите гробища. Населението на Пловдив му отдава заслужена почит.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]