Хилдебранд I
| Хилдебранд I | |
| Роден |
около 695 г.
|
|---|---|
| Починал | между 751 г. и 768 г.
|
| Семейство | |
| Род | Арнулфинги (династия) |
| Баща | Пипин Ерсталски |
| Майка | Алпаида |
| Братя/сестри | Карл Мартел Дрого Гримоалд Млади |
| Деца | Нибелунг I |
Хилдебранд I (Childebrand; * ок. 678; † сл. 751) e родоначалник на рода Нибелунгиди. Той е малкият син на майордом Пипин Ерсталски и наложницата му Алпаида (Халпаида), и роден брат (или полубрат) на майордом Карл Мартел и чичо на Пипин III.
Хилдебранд I нямал право да наследи трона. Той бил франкски dux, херцог на Прованс, граф в Бургундия. Той получава от Карл Мартел собственост в Гау Белун.
В битките в Авиньон и в Нарбона (737), против нахлулите сарацини, той служи като генерал при Карл Мартел. През 739/740 г. при Бургундия той служи като генерал на Пипин III Млади.
Хилдебранд поддържа освен това до смъртта си (751) второто продължение на Фредегар-хрониката, „Хроника на Фредегар“.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Той се жени вероятно за Емма от Австразия, която донася името Нибелунг, във фамилията и вероятно е:
- от кралски бургундски произход,
- от алеманска херцогска фамилия,
- или от кралски тюрингски произход.
От този брак произлиза Нибелунг (* 705/720; † 768), сеньор на Пераса и Божи, родът получил своето название от него.
Потомците на Хилдебранд I били графове на Отен, Макон, Шалон, Амен, Вексен, Валуа.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Lexikon des Mittelalters I-VII, München und Zürich 1977 – 1994, II, 1817 [1]
- Eduard Hlawitschka, Die Vorfahren Karls des Großen. Wolfgang Braunfels, Karl der Große. Lebenswerk und Nachleben. I (Helmut Beumann): Persönlichkeit und Geschichte. Düsseldorf 1965, Nr. 30, S. 78 [2]
- Pierre Riché, Die Karolinger. Eine Familie formt Europa. 1991, Seite 51, 66, 71, 89 [3]
- Rudolf Schieffer, Die Karolinger. 1992, Seite 33, 35, 40, 46 [4]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) fmg.ac
|
