Преглед на кода на Югоизточна Азия

{{Инфокаре регион
| име             = Югоизточна Азия
| карта           = Southeast Asia (orthographic projection).svg
| площ            = 4 545 792
| население       = 655 298 044
| гъстота         = 135,6
| държави         = 11
| територии       = 3
| език1           = [[Бирмански език|бирмански]]
| език2           = [[Английски език|английски]]
| език3           = [[Филипински език|филипински]]
| град1           = [[Бандунг]]
| град2           = [[Банкок]]
| град3           = [[Дананг]]
| град4           = [[Себу]]
| град5           = [[Давао]]
}}
'''Югоизточна Азия''' е регион в [[Азия]], разположен на юг от [[Китай]], на изток от [[Индия]], на северозапад от [[Австралия]] и на запад от [[Нова Гвинея]]<ref>[https://www.britannica.com/place/Southeast-Asia Southeast Asia] – в britannica.com</ref>.

Това е регион, който се отделя освен от чисто географска, също и от геологична гледна точка. Дели се на 2 подрегиона – континентална част и островна част. Континенталната включа п-в [[Индокитай]] и п-в [[Малака]], а островната – най-големия в света [[Малайски архипелаг]]. Последният обхваща някои от най-големите острови на Земята – Нова Гвинея, [[Борнео]], [[Суматра]], [[Сулавеси]], [[Ява]] и др., като Нова Гвинея (поделена между [[Индонезия]] на запад и [[Папуа Нова Гвинея]] на изток) единствена от големите острови не е считана към Югоизточна Азия, а е причислявана към [[Океания]].

== Страни ==
Континентална Югоизточна Азия включва: [[Виетнам]], [[Камбоджа]], [[Лаос]], [[Мианмар]], [[Тайланд]].

Островна Югоизточна Азия включва: [[Бруней]], [[Източен Тимор]], [[Индонезия]] (без Нова Гвинея), [[Малайзия]], [[Сингапур]], [[Тайван]], [[Филипини]]те.

Малайзия е и в двата подрегиона, тъй като нейната западна част е разположена на п-в Малака, а източната е на остров [[Борнео]].
[[Файл:Indonesia-Bull.jpg|мини|Биволите са сред най-често отглежданите домашни животни в региона, живеят и диви биволи]]

== География ==
; Релеф
Югоизточна Азия има изключително разнообразен релеф. Тук има както големи низини и долини, като тези около реките [[Менам]] (Тайланд) и [[Иравади]] (Мианмар) и източните части на [[Суматра]], така и високи планини и дълги планински системи, а също и вулкани. Малайският архипелаг е зона на активен вулканизъм. Там има над 140 активни вулкана (вкл. 128 в Индонезия), повече откъдето и да е по света. Освен това вулканите от тази част на света са и най-мощни. Най-емблематичен е случаят с вулкана [[Кракатау]] на едноименния остров, чието изригване през 1883 г. е сред най-големите катаклизми в човешката история, или с вулкана [[Тамбора]] на остров [[Сумбава]], който изхвърля рекордно количество вулканични материали през 1815 г.
[[Файл:Working Elephant Vietnam.jpg|мини|ляво|Индийски слон]]

; Флора и фауна
Югоизточна Азия притежава и изключително богата [[флора]] и [[фауна]], сред най-разнообразните на нашата планета. В този регион се срещат уникални растителни и животински видове, които не се срещат в други части на [[Азия]] и дори на света. Тук има голям брой [[ендемит]]и, особено на островите. Значителна част от Югоизточна Азия е заета от [[Екваториални гори|дъждовни екваториални и тропични гори]].

; Климат
Типични за Югоизточна Азия са [[мусон]]ите, периодични ветрове, които носят огромни количества валежи. На п-в [[Индокитай]] климатът е субекваториален. Температурите са високи през цялата година (30 – 36&nbsp;°С), а валежите определят 2 периода на годината – сух и влажен. Когато по време на зимата в северното полукълбо азиатският континент се охлажда, точката на ниското налягане се намира на юг, което води до промяна на атмосферната циркулация и поради това въздушните маси са насочени от сушата към морето (сух сезон). Когато континентът обаче се затопли през пролетта, въздушните маси сменят посоката си и носят обилни валежи, тъй като посоката им е от морето към сушата. В района на екватора обаче, където е разположен Малайският архипелаг, климатът е екваториален и валежите са обилни през цялата година. Влиянието на мусоните тук, за разлика от Индокитай, е незначително.

== Държави ==
{| class="wikitable"
|+
!Държава
!Площ
!Население
!Столица
!Официален език
|-
|{{Флагче с име|Бруней}}
|5765 km²
|460 345
|[[Бандар Сери Бегаван]]
|[[Малайски език|малайски]]
|-
|{{Флагче с име|Виетнам}}
|331 690 km²
|96 208 984
|[[Ханой]]
|[[Виетнамски език|виетнамски]]
|-
|{{Флагче с име|Източен Тимор}}
|14 919 km²
|1 340 513
|[[Дили]]
|[[Португалски език|португалски]], [[тетун]]
|-
|{{Флагче с име|Индонезия}}
|1 904 570 km²
|267 670 543
|[[Джакарта]]
|[[Индонезийски език|индонезийски]]
|-
|{{Флагче с име|Камбоджа}}
|181 035 km²
|15 288 489
|[[Пном Пен]]
|[[Кхмерски език|кхмерски]]
|-
|{{Флагче с име|Лаос}}
|236 800 km²
|7 123 205
|[[Виентян]]
|[[Лаоски език|лаоски]]
|-
|{{Флагче с име|Малайзия}}
|330 290 km²
|32 730 000
|[[Куала Лумпур]]
|[[Малайски език|малайски]]
|-
|{{Флагче с име|Мианмар}}
|676 577 km²
|53 582 855
|[[Найпидо]]
|[[Бирмански език|бирмански]]
|-
|{{Флагче с име|Сингапур}}
|719 km²
|5 453 600
|Сингапур
|[[Английски език|английски]], [[Малайски език|малайски]], [[Китайски език|китайски]], [[Тамилски език|тамилски]]
|-
|{{Флагче с име|Тайланд}}
|513 119 km²
|69 758 935
|[[Банкок]]
|[[Тайски език|тайски]]
|-
|{{Флагче с име|Филипини}}
|343 448 km²
|102 939 500
|[[Манила]]
|[[Филипински език|филипински]], [[Английски език|английски]]
|}

== Икономика ==
В исторически план икономиката на Югоизточна Азия е силно повлияна от колониалните интереси на европейски сили, като Португалия и Нидерландия, а по-късно също Великобритания и Франция. Дори преди прогресивно засилващото се влияние на тези държави обаче регионът е бил от съществено значение за търговията на подправки, като джинджифил, карамфил, пипер и индийско орехче.

Първоначално установена от арабите и индийците, по-късно тя привлича вниманието и на европейски колонизатори, които постепенно започват да налагат своите интереси. Икономическата им намеса скоро прераства в геополитическа, тъй като европейските търговци започват да търсят начини за разширяване и подсигуряване на дейността си, което довежда до анексия на територии. В резултат нидерландците се установяват в Индонезия, британците – в Малайзия, а французите – в Индокитай. Това довежда до развитие на търговията, инфраструктурата и технологиите в района: възникват нови икономически отрасли – като минната промишленост; увеличава се износът на ориз за сметка на този на захар и платове; развиват се транспортните услуги. След 1950-те години икономическото развитие на почти всички капиталистически държави в региона води до градска индустриализация, макар земеделието да остава основен отрасъл в много от тях.

През 1967 г. се създава Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) – политически, икономически и културен съюз, в който от региона участват Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Виетнам, Мианмар, Камбоджа, Лаос. Оттогава се наблюдава значителен прираст в икономиката на тези страни.

; Селско сопанство
Първичният сектор, и в частност селското сопанство, е основен източник на доходи в почти всички страни от Югоизточна Азия. В Камбоджа и Лаос например този отрасъл осигурява постоянна работа за 2/3 от населението. Поради икономическите политики за развитие на вторичния и третичния сектор обаче все пак се наблюдава спад в заетостта.

Доминират оризовите плантации, макар че в по-сухите райони се отглеждат още царевица, [[маниока]] и бобови култури. Каучукът и палмовото масло са от съществено значение за стоковия износ на Малайзия, Индонезия и Северен Тайланд, докато от Филипините се експортират предимно кокосови орехи и захар. Други продукти за износ от региона са какаото, кафето и подправките. За местна консумация се отглеждат лют пипер, сладки картофи, фъстъци и тютюн, както и [[опиум]] в отделни части от Мианмар и Тайланд.

Риболовът има сравнително малък принос към брутния вътрешен продукт на страните от Югоизточна Азия. Развъждането обаче в специални язовири на аквакултури (като скарида, шаран и групер) допринася за утвърждаването му като отрасъл от международно значение в Индонезия, Малайзия, Тайланд и Филипините.

; Промишленост
Разрастването на вторичния сектор е сравнително скорошно явление – развитието му започва едва през 1960-те години с икономическо съдействие от АСЕАН.

В почти всички югоизточноазиатски държави най-развита е хранително-вкусовата промишленост. Изключение прави само Сингапур, където доминира производството на електротехника и транспортни съоръжения. Други съществени за региона индустрии са текстилната в Тайланд, Филипините и Мианмар и химическата – в Тайланд и Индонезия. От важно значение е и металургията – Тайланд, Малайзия и Индонезия са водещи производители на [[калай]]. В малки количества се добиват и обработват още и [[никел]], [[хром]] и [[Мед (елемент)|мед]].

== Бележки ==
<references/>
{{Региони в света}}

[[Категория:Югоизточна Азия| ]]
[[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Азия)]]