Японска писменост

Японската писменост използва комбинация от приспособени китайски логограми (канджи) и сричкова кана. Към средата на VII век от кана се развива хирагана, а към VIII век възниква и катакана.

По-късно японската писменост се развива и опростява до 46 знака със 71 диактрици и днес съществува в 2 форми:

• катакана – само за транскрипция на чужди имена и думи и за предаване на звукоподражания;
• хирагана – за всички останали случаи.

Пише се отвесно и от дясно наляво.

Редовно се използват няколко хиляди канджи, произлизащи от китайски логограми. Съществуват и японски канджи, измислени в Япония. Всяко има определено значение (или няколко значения), като повечето могат да се произнасят по различни начини, в зависимост от контекста. Към 2010 г. от японските ученици в средното образование се очаква да научат 2136 канджи. Общият брой канджи е над 50 000, като е слабо вероятно някой японец да ги знае всичките.

Латинизираният вариант (използван главно от чужденци) на японския се нарича ромаджи.

Вижте също

• Японски език

Източници

Тази статия, свързана с Япония, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.