Абатство Бон Есперанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Абатство Бон-Есперанс)
Абатство Бон Есперанс
Abbaye de Bonne-Espérance
Карта Местоположение в Естин
Видисторическо абатство, понастоящем колеж
Местоположение Естин, Белгия
Абатство Бон Есперанс в Общомедия

Абатство Бон Есперанс (на френски: Abbaye de Bonne-Espérance, в превод абатство „Добра Надежда“) е историческо норбертинско абатство в Vellereille-les-Brayeux, част от град Естин, окръг Тюен на провинция Ено, Югозападна Белгия. Абатството е основано през 1130 г. и съществува до 1794 г., като по време на Френската революция монасите са прогонени, а сградите и имуществото на абатството са конфискувани и продадени. През 1830 г. в сградите на абатството е открита семинария за обучение на свещеници Petit Séminaire de Bonne-Espérance, а понастоящем в абатството функционира смесен колеж с обучение по основно и средно образование под името Collège Notre-Dame de Bonne-Espérance.

История[редактиране | редактиране на кода]

Лявото крило (1767)
Дясното крило (1760)
Входът към стопанския двор (1765 – 1769)

Абатство Бон Есперанс е основано през 1130 г. През ХІІ и ХІІІ век абатството укрепва икономически и придобива 4700 хектара земя в графство Ено, херцогство Брабант и графство Намюр.

Следващите столетия са размирни и неспокойни. Първата половина на ХVІ век района на абатствотое арена на военни сблъсъци между войските на френския крал Франсоа I и тези на Карл V, император на Свещената римска империя. Това е период на напрежение между католици и протестанти. През 1542 г. по време на обсадата на Бенш, разположен на 4 километра от абатството, френски войски опустошават околността на обсаждания град и плячкосват абатството. Няколко години по късно през 1554 г. абатството отново е подложено на разграбване.

На 10 ноември 1568 г. по време на религиозните войни, войската на принц Вилхелм Орански нахлува в абатството и опожарява манастирските сгради. Монасите намират убежище в свои приорати Монс и Венш, но те също са разрушени през 1572 и 1576 г. Следва дълъг период на несигурност за норбертинската монашеска общност.

В началото на ХVІІ век, абатството успява да се съвземе, манастирските сгради са поправени и възстановени, с щедрата помощ и подкрепа на щатхалтерите на Испанска Нидерландия, ерцхерцог Албрехт VII Австрийски и Изабела-Клара Испанска.

През ХVІІІ век, графство Ено, което е под австрийско господство, се радва на дълъг период на просперитет и мир. През 1714 г. започва поетапно модернизиране на манастирските сгради и изграждането на нови, като в периода 1770 – 1776 г. е построена и новата абатска църква.

По време на Френската революция, през 1793 г. монасите са прогонени от абатството и имотите му са конфискувани. За кратко възобновения контрол на австрийските войски в района дава възможност на монасите да се завърнат в манастира. На 13 май 1794 г. френските революционни войски се завръщат и монасите са окончателно прогонени от своята обител.

Манастирските сгради и имоти са обявени за продажба. По късно голяма част от тях са изкупени от монашеското братство чрез местен арендатор, но монашеския живот не може да бъде възобновен, и през 1821 г. сградите на абатството са дарени на католическата епархия в Турне, която решава да отвори в манастира семинария. Така през 1830 г. в абатството се създава първоначално семинария за обучение на свещеници, а през 1838 г. е открит и светски курс за обучение на учители.

През ХХ век и до днес манастирския комплекс от сгради на бившето абатство функционира като смесен колеж под името Collège Notre-Dame de Bonne-Espérance.

Абатска бира Абеи дьо Бон Есперанс[редактиране | редактиране на кода]

Едноименната абатска бира се произвежда от пивоварната Brouwerij Lefebvre от 1978 г. През 1980 г. започва успешен износ на абатската бира за Италия. Бирата Abbaye de Bonne-Espérance е сертифицирана от Съюза на белгийските пивовари през 1999 г. като „призната белгийска абатска бира“ (Erkend Belgisch Abdijbier) и може да носи лого, изобразяващо стилизирана чаша с кафява бира, вписана в готически прозорец-арка.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Charles-Louis Declèves, Notre-Dame de Bonne-Espérance, Bruxelles, Victor Devaux, 1869, 271 с.;
  • Martin Geudens, The Abbey of Bonne-Espérance, в: Catholic Encyclopedia, 1913
  • Albert Milet, Bonne-Espérance: Histoire d'une abbaye prémontrée aux xviie et xviiie siècles, Ottignies, Quorum, 1994, 174 с., (ISBN 2-8041-1552-6);
  • Philippe Pêtre и Pierre Peeters, L'Abbaye de Bonne-Espérance: 1130 – 2005, Tournai, Incipit, 2005, 160 с.
  • Edmond Puissant, Bonne-Espérance, Mons/Frameries, Union des imprimeries, 1930;
  • Lucy Tondreau, L'Ancienne abbaye de Bonne-Espérance, Mons, Fédération du tourisme de la Province de Hainaut, 1973, 38 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]