Авенир Знеполски
| Авенир | |
| български духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил във | Виенски университет |
Авенир е висш руски и български православен духовник, който от 1998 до 2001 година е знеполски епископ на Българската православна църква.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 24 март 1930 година в пловдивското село Костиево, България, със светското име Александър Стоицов Арнаудов. В 1946 – 1951 година учи в Софийската духовна семинария, а от 1951 до 1955 година в Софийската духовна академия, която завършва с теза „Произход и развитие на църковните одежди“. От 1956 до 1960 година Александър Арнаудов е помощник ръководител на хора в храма „Света Петка“ в Пловдив.[2]
На 21 януари 1961 година Александър Арнаудов пристига във Виена и от 1962 до 1968 година учи славистика и история на изкуството във Виенския университет. От 1969 до 1995 година е библиотекар в Австрийската национална библиотека.[2]
Присъединява се към клира на Виенската и Австрийска епископия на Руската православна църква. На 19 март 1963 година епископ Филарет Виенски и Австрийски го ръкополага за дякон.[1][2] На 26 август 1972 година епископ Герман Виенски и Австрийски го подстригва в монашество под името Авенир.[2] На 6 април 1975 година е ръкоположен за йеромонах от архиепископ Ириней Виенски и Австрийски.[1][2] На 30 април 1978 година архиепископ Ириней го възвежда в сан игумен, а на 19 октомври 1979 година – в сан архимандрит.[2][1] В 1979 – 1991 година е настоятел (ефимерий) на храма „Преображение Господне“ в Баден-Баден, Германия.[2]
В 1990 година минава в клира на Западноевропейската епархия на Българската православна църква – на 1 ноември 1990 година с решение на Западноевропейския епархиален съвет от 31 октомври 1990 г. митрополит Симеон възлага на архимандрит Авенир попечителството на общината „Свети Иван Рилски“ във Виена.[2]
В 1992 година се присъединява към така наречения Алтернативен синод и на 14 септември 1992 година е ръкоположен за титулярен епископ главиницки[1] със задачата да създаде български православни общности в Европа.[3]
На 1 октомври 1998 година на Всеправославния събор в София е приет по крайно снизхождение обратно в клира на Българската православна църква с титлата знеполски епископ и е направен викарен епископ на Западно и Централноевропейската епархия.[2]
Умира на 11 юни 2001 година и е погребан във Виенското централно гробище.[1][2]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден на светия равноаполстол велик княз Владимир 3 степен (1982)
- Право на носене на втори кръст с украшения (1986)
- Орден на преподобния Сергий Радонежки 3 степен (1988)
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
- 100-летие прихода в Баден-Бадене // Журнал Московской Патриархии. 1983. — № 1. — С. 20-21.
- Die byzantinische Kirchenmusik in Bulgarien. — 1984. — S. 189—209.
- Das Millenium der Russisch-orthodoxen Kirche. 1000-Jahr-Feier der Christianisierung Rußlands. Abtei Seckau (21. 3.).
- Die bulgarische Literatur. Von den Anfangen bis zur Gegenwart. Eine Übersicht. Basel (17. 11.).
- Die bulgarische Literatur. Christo Botev (1848—1876) und Vasil Drumev (1841—1901). Basel (17. 11.).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Ζνεπόλεως κυρός Αβενήρ. (1930-2001) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 18 август 2016. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к Епископ Авенир (Арнаудов) – Биография // Кафедральныю собор Свт. Николая в Вене. Посетен на 25 юли 2018.
- ↑ Internationale kirchliche Zeitschrift, vol. 82-83. Stämpfli & Cie., 1992. page 250.
| Игнатий | → | знеполски епископ (1 октомври 1998 – 11 юни 2001) |
→ | Николай |