Агнес Габриел
| Агнес Габриел Agnès Gabriel | |
| Псевдоним | Агнес Габриел |
|---|---|
| Родена | |
| Професия | писател, журналист |
| Националност |  Германия |
| Активен период | 2020 – |
| Жанр | любовен роман, исторически роман, биография |
| Известни творби | „Мерси, мосю Диор“ |
Агнес Габриел (на немски: Agnès Gabriel) е псевдоним на германска журналистка и писателка, авторка на произведения в жанра исторически роман, любовен роман и биография.[1][2][3]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Агнес Габриел е родена в Германия. Следва история на изкуството и романистика. След дипломирането си работи академично по специалността си.[2] После става журналистка и започва да пише художествена литература, исторически романи и романи за жени, под различни псевдоними. Книгите ѝ са преведени на различни езици.[3]
През 2020 г. е издаден романът ѝ „Мерси, мосю Диор“.[1] В историята, развиваща се през 1947 г. в Париж, младата Селестин бяга от ограничения си съпружески живот и среща срамежливия дизайнер Кристиан Диор. Тя вдъхновява дизайнера с естествената си женственост, става негова лична секретарка и муза, а след жестокостта на войната хората копнеят за красота и мода. Селестин сякаш губи себе си, но намира любовта.[2][3]
През 2023 г. е издаден романът ѝ „Кутюриерът: Елза Скиапарели и изкуството на модата“ от съвместната поредица „Смели жени между изкуството и любовта“.[1] Той представя живота на моделиерката Елза Скиапарели, която през 1922 г. напуска Ню Йорк с малката си дъщеря Гого след изневярата на съпруга си и се установява в Париж. Първоначално работи като шивачка, а приятелството ѝ със сюрреалисти като Ман Рей, Жан Кокто и Пабло Пикасо я вдъхновяват към модния дизайн. Бързо става известна и съперница на Коко Шанел в революцията на света на модата, а и намира своята нова любов.[2][3]
През 2024 г. е издаден романът ѝ „Художникът на светлината: Мане търси своята муза в нея, но Берта Моризо намира своя собствен път в изкуството“ от съвместната поредица „Необикновени жени между новото начало и любовта“.[1] В Париж през 1868 г. младата художничка Берта Моризо среща пионера на модернизма Едуар Мане, който намира красивата жена своята муза. Но нейните артистични амбиции също са големи и тя развива кариерата си. Заедно с това среща любовта си – брат му Йожен Мане.[2][3]
Агнес Габриел живее със семейството си в Хамбург, Люнебургско поле, Северна Германия.[2]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Merci, Monsieur Dior (2020) – за Кристиан Диор[1][1][2]
Мерси, мосю Диор, изд.: „Унискорп“, София (2023), прев. Ваня Пенева
Участие в общи серии с други писатели[редактиране | редактиране на кода]
Поредица „Смели жени между изкуството и любовта“ (Mutige Frauen zwischen Kunst und Liebe)[редактиране | редактиране на кода]
- Die Couturière: Elsa Schiaparelli und die Kunst der Mode (2023) – за Елза Скиапарели, парижка моделиерка и дизайнерка[1][2]
- от поредицата има още 25 романа от различни автори – Ан Жирар, Глория Голдрайх, Анабел Абс, Мери Бесон, Мишел Марли, Каролине Бернард, Валери Трирвайлер, Лена Йохансон, Софи Бенедикт, Хайди Рен, Таня Шли и др.
Поредица „Необикновени жени между новото начало и любовта“ (Außergewöhnliche Frauen zwischen Aufbruch und Liebe)[редактиране | редактиране на кода]
- Die Malerin des Lichts: Manet sucht in ihr seine Muse, doch Berthe Morisot findet ihren eigenen Weg in der Kunst (2024) – за художничката Берта Моризо[1][2]
- от поредицата има още 14 романа от различни автори – Беате Рюгиерт, Алисън Патаки, Хайди Рен и др.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
