Адипоцит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адипоцит
lang=bg
Жълта мастна тъкан в парафинова секция
Код TH H2.00.03.0.01005
Адипоцит в Общомедия

Адипоцитите, известни още и като липоцити или мастни клетки (да не се бъркат с мастоцити), са клетките изграждащи мастната тъкан, специализирана да складира енергия под формата на мазнини.

Съществуват два типа мастна тъкан, бяла мастна тъкан и кафява мастна тъкан, които са изградени от различни типове клетки.

Клетки на бялата мастна тъкан (моновакуолни клетки)[редактиране | редактиране на кода]

Клетките на бялата мастна тъкан са моновакуолни клетки, съдържащи голяма липидна, капка обградена от цитоплазма. Ядрото е сплескано и изтикано в периферията. Размерът на типичния адипоцит е около 0,1 mm в диаметър като може и да достигна двойна големина. Липидите, които се съхраняват, са в полутечно състояние и са изградени предимно от триглицериди и холестеролни естери. Адипоцитите на бялата мастна тъкан синтезират различни протеини изпълняващи функции на цитокини (адипокини) като резистин, адипонектин и лептин. Средното количество на адипоцитите при възрастните е около 30 милиарда клетки с обща маса 13,5 kg. Ако се появи излишък от мазнини в зряла възраст, адипоцитите могат да увеличат обема си четворно, преди да започнат да се делят и да увеличават броя на клетките.[1]

Клетки на кафявата мастна тъкан (мултивакуолни клетки)[редактиране | редактиране на кода]

Клетки на кафявата мастна тъкан имат многостенна форма. За разлика от бялата мастна тъкан, тези клетки значително количество цитоплазма с разпръснати из целия обем липидни капки. Ядрото е кръгло и, макар, да е разположено ексцентрично не е в периферията. Кафявият цвят се дължи на голямото количество митохондрии. Кафявата мастна тъкан е характерна за бебетата и служи да генерира топлина, особено необходима на новородените за поддържане на телесната им температура.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Ембрионалните прекурсори на адипоцитите не са все още установени, макар че преадипоцити могат да бъдат недиференцирани фибробласти стимулирани подходящо. Мезенхимните стволови клетки могат да се диференцират в адипоцити.

С „липобласт“ се наричат прекурсорите на зрелите адипоцити, а „липобластома“ се използва за тумори от неопластично трансформирани адипоцити.[2]

Клетъчна амплитуда[редактиране | редактиране на кода]

При загуба на тегло и мастна тъкан броя на адипоцитите не се променя, само намалява количеството на липиди в тях. Броя на клетките остава относително константен независимо от флуктуациите в теглото. Все пак, ако са изпълнени могат да увеличат броя си.

Приблизително 10% от адипоцитите се обновяват всяка година, независимо от възрастта и боди-мас индекса.[3]

Ендокринна функция[редактиране | редактиране на кода]

Адипоцитите произвеждат естроген,[4] като могат да бъдат рисков фактор за стерилност при екстремно завишени или занижени нива.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pool, Robert. Fat: fighting the obesity epidemic. Oxford [Oxfordshire], Oxford University Press, 2001. ISBN 0-19-511853-7.[посочете страница]
  2. Hong, Ran и др. Fine-needle aspiration cytology of a lipoblastoma: A case report // Diagnostic Cytopathology 36 (7). 2008. DOI:10.1002/dc.20826. с. 508 – 11.
  3. Spalding, Kirsty L. и др. Dynamics of fat cell turnover in humans // Nature 453 (7196). 2008. DOI:10.1038/nature06902. с. 783 – 7.
  4. Nelson, Linda R. и др. Estrogen production and action☆ // Journal of the American Academy of Dermatology 45 (3). 2001. DOI:10.1067/mjd.2001.117432. с. S116–24.