Аксион франсез (вестник)
„Аксион Франсез“ (на френски: L'Action française), в превод на български Френско действие е френски вестник с националистическа и роялистка насока. Печатан в Париж и излизал в периода март 1908 - август 1944 г.
Вестникът спира да излиза след като американските войски влизат в Париж през август 1944 г. Заедно с едноименното френско движение е забранен от новата власт и неговия печатен орган като ултраконсервативен и реакционен. Седалището на вестника се е помещавало в Париж - rue de Rome.
[редактиране] Редакционна политика
Като официален печатен орган на френското движение за действие, вестникът съществува от времето на метастазите в началото на 20 век по аферата Драйфус до падането на режима на Виши. Той е национален ежедневник, настроен роялистки, антисемитски и антидрайфусистки - последното тълкувано от някои не съвсем коректно и справедливо като антигермански или антипруски по-точно.
Подобно на движението за френско действие, вестникът се изявява в ожесточена опозиция на политиката на Третата френска република, както и на либерализма и демокрацията. Читателската му аудитория обединява в себе си държавни служители от различни националистически движения, монархисти и традиционалисти, и въобще консерватори стоящи твърдо в дясно от 30-те години на 20 век след края на аферата Стависки. Чрез аналитично представяне на информация в съчетание с лични нападки, журналистите от вестника под предводителството на Леон Доде се опитват да обяснат на френската публика каква е същността на политиката и режима на власт в Третата република. Журналистическата кампания е неуморна в отразяването и изясняването на "истинската същност" (според редакцията на вестника) на съветския режим, комунизма, евреите и масоните.
Същевременно Аксион Франсез се превръща в средище на редица френски интелектуалци, публицисти, философи, историци, поети и писатели около предходно съществувалите критически публицистични издания като "Либр парол" и др.
Официално излизането на вестника и неговите издания са спонсорирани от 20 физически лица, а в последствие редакцията му поради хилядите безплатни абонаменти изпада в голям дефицит и редовно разчита на разни спонсори за да се бори "срещу еврейското злато" и древен идол - златния телец. [1] Много от дарителите на вестника са бивши френски благородници като херцога на Орлеан и т.н. Единствения период през който вестникът не изпитва финансови затруднения е след като изданието се мести в Лион, защото сградата му е заета за нуждите на Вермахта. [2]
В началото на 30-те години като цяло редакционната политика на вестника не е настроена доброжелателно срещу Ваймарската република, но след аферата Стависки и особенно в края на 30-те години по времето на Блум, не желаейки избухването на нова световна война вестникът проповядва подкрепа на Мюнхенското споразумение и Шарл Морас изразява своето задоволство от Артър Невил Чембърлейн за преговорите му за мир с Хитлер.
След примирието от 1940 г., вестникът се мести изпърво в Лимож, а сетне и в Лион през октомври 1940 година. Симпатиите на Шарл Морас и редколегията към режима на Виши превръща вестникът в един от идеологическите стълбове на новия режим който е за нов ред на основата на някогашния стар ред. След окупацията на цялата страна от Вермахта през ноември 1942 г., вестникът активно сътрудничи на нацистите и е силно враждебен към съпротивата, която е характеризирана от страниците му с епитета "терористи". [3] Шарл Морас призовава да не се оказва никаква подкрепа на съпротивата и на симпатизантите ѝ. [4]
След дебаркирането на американската армия в Южна Франция и превземането от американците на Париж през август 1944 г. за сътрудничество с нацистите и колаборционизъм за вкарани в затвора Шарл Морас и Морис Пуйо от редколегията на вестника, а самото издание е възбранено и спира да излиза.
След края на Втората световна война, много следовници на Морас и десни интелектуалци се групират около друго издание - "Френска нация", което се обявява в подкрепа на политиката на Шарл де Гол, включително и за войната в Алжир.
[редактиране] Източници
- ↑ Eugen Weber, op. cit., p. 67.
- ↑ Eugen Weber, op. cit., p. 68.
- ↑ Eugen Weber, op. cit., p. 515, 517.
- ↑ Eugen Weber, op. cit., p. 515, 516.
