Алатир (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за реката. За едноименният град вижте Алатир.
Алатир
Алатырь
Алатир в Ардатовски район на Мордовия
Алатир в Ардатовски район на Мордовия
54.8916° с. ш. 43.6107° и. д.
54.8696° с. ш. 46.5987° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Нижегородска област
Република Мордовия
Република Чувашия
Дължина296 km
Водосб. басейн11 200 km²
Отток42,6 m³/s
Начало
МястоПриволжко възвишение
Координати54°53′29.76″ с. ш. 43°36′38.52″ и. д. / 54.8916° с. ш. 43.6107° и. д.
Надм. височина187 m
Устие
МястоСура → Волга → Каспийско море
Координати54°52′10.56″ с. ш. 46°35′55.32″ и. д. / 54.8696° с. ш. 46.5987° и. д.
Надм. височина78 m
Алатир в Общомедия

Алатир (на руски: Алатырь; на чувашки: Улатăр, на ерзянски: Ратор) е река в Нижегородска област, Република Мордовия и Република Чувашия в Русия, ляв приток на Сура (десен приток на Волга). Дължина 296 km. Площ на водосборния басейн – 11 200 km².[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Река Алатир извира на 187 m н.в., южно от село Стекляви, на около 10 km западно от град Первомайск в Нижегородска област. Основната посока на течението е на изток. В горното си течение по нея преминава участък от границата между Нижегородска област и Република Мордовия, след това последователно преминава през територията на Первомайски, Лукояновски и Починковски район на Нижегородска област, Ичалковски и Ардатовски район на Република Мордовия. Долното течение се намира в Алатирския район на Република Чувашия. Влива се отляво в река Сура (десен приток на Волга в северните покрайнини на град Алатир.[1]

Водосборен басейн на река Сура

Реката протича по северната част на Приволжкото възвишение, през гористи местности. Основните горски масиви са разположени по левия бряг. Десният бряг след село Мадаево е почти без гори.[2]

Долината на река е плътно заселена, като по бреговете ѝ има множество населени места, най-големите от които са град Алатир (в Република Чувашия), град Ардатов и селищата от градски тип Тургенево и Кемля (Република Мордовия); големите села Ахматово (в Чувашия), Каласево, Лунга, Лунгински Майдан, Тарханово, Берегови Сиреси, Нови Ичалки, Кергуди, Гуляево и Кендя (в Мордовия), Кочкурово, Илинское, Байково, Пузкая Слобода, Мадаево, Новомихайловка, Шутилово и Обухово (в Нижегородска област).

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

В горното си течение Алатир е ручей с ширина 0,5 – 1 m и дълбочина от 0,3 – 0,5 m и често срещащи се участъци с широчина до 10 m и дълбочина до 1,5 – 2 m, заливната зона е широка, бреговете са ниски (0,5 – 1 m). Горното течение на реката през лятото често пресъхва. След това, след село Орловка, реката се променя: ширината достига 15 m, а дълбочината – 2 – 2,2 m, скоростта на течението е 0,1 m/s. Бреговете са стръмни, с височина до 3 – 5 метра; рядко има по-ниски места, обрасли с гъсти храсти.

В средното течение бреговете са стръмни, високи 3 – 5 метра, срещат се както скали (до 20 m), така и ниски места. Ширината на реката е 25 – 50 метра, с максимум в района на Тургеневското водохранилище – 80 – 100 метра. Средната дълбочина е 2 – 3 m, на плитчините – 0,2 – 0,4 (до 1,5 m). Скоростта на течението е 0,4 – 0,92 m/s в речните участъци, 0,36 – 0,55 m/s при село Тургенево и 0.1 m/s при водохранилището.

Долното течение е бавно, водата е мътна.

Най-големите притоци на Алатир са Рудня и Инсар (и двата – десни). В заливните равнини край село Чуварлей в Алатирския район се намира езерото Шиблево.

Захранването е предимно от топенето на снеговете. Алатир замръзва през ноември, ледоходът е в началото на април.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

(км от устието)

Данни[редактиране | редактиране на кода]

Според държавния воден регистър на Русия, реката се отнася към Горноволжкия басейнов окръг, участъкът на управление на водите на реката е от източника до устието. Речен подбасейн на реката – Сура; речен басейн на реката – (Горна) Волга до Куйбишевското водохранилище (без басейна на Ока).[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Списък на реките в Русия (водосборни басейни на безотточните области)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Алатырь (река) т. 1, стр. 382
  2. ↑ А. И. Коробков, Ю. З. Михеев. „По рекам южной и юго-восточной России“. М., „Физкультура и спорт“, 1977. // Архивиран от оригинала на 2017-06-13. Посетен на 2017-04-10.
  3. ↑ Государственный водный реестр РФ: Алатырь // Архивиран от оригинала на 16 юли 2012.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Алатырь (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алатир_(река)&oldid=12003025“.