Албрехт фон Халер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт фон Халер
Albrecht von Haller.jpg
Портрет от Й. Р. Щудер (1745)
Роден 16 октомври 1708
Починал 12 декември 1777
(на 69 години)
Подпис Haller Signature.gif
Албрехт фон Халер в Общомедия

Албрехт фон Халер (на немски: Albrecht von Haller) е швейцарски поет от епохата на ранното Просвещение, който - в стила на времето - е и универсален учен, изтъкнат естествоизпитател и лекар.

Илюстрация към труда на Халер Icones anatomicae

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Халер произлиза от стар бернски патрициански род, но рано загубва баща си и с помощта на близки следва медицина в Тюбинген и Лайден. На младини предприема с учебна цел продължителни пътувания из Англия и Франция. В 1736 г. Халер става професор по анатомия, хирургия и ботаника в Гьотингенския университет и постепенно си спечелва световна слава - става член на всички именити научни академии в Европа. Албрехт фон Халер, който в 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла, е смятан за създател на експерименталната физиология.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Като поет Халер се изявява преди всичко с публикуваната в 1732 г. стихосбирка "Опит за швейцарски стихове". Още в тези ранни поетически творби младият Халер се стреми да преодолее рационализма на епохата си, като се обръща към "майката природа" с нейната необятна съзидателна мощ. Включената в сборника епическа поема "Алпите"[1] (1729) възпява в изискани строфи красотата на планинския пейзаж, възхвалява простия човешки труд и изразява убеждението, че природосъобразният живот на обикновените хора е по-нравствен и по-разумен от изтънчения и преситен бит на висшето съсловие.

Халер си създава име и с "поучителни стихотворения" върху религиозни, нравствени и метафизически въпроси на епохата. Неговата образованост се проявява и в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че "четял и докато яздел".

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Възгледите на Албрехт фон Халер за живителната мощ на природата, за необходимостта от всестранно познание и поврат към първоизворите на живота завладяват френското Просвещение и особено мислите на Жан-Жак Русо - така те става подтик за всички социални обновления след края на XVIII век.

Бюст на Албрехт фон Халер в Ботаническата градина на Гьотингенския университет


Из „Несъвършена поема за Вечността“


Дъбрави, гдето чезне всеки слънчев зрак,
Ели и храсти диви, скрити в гробен мрак;
Изронени скали под птици заблудени,
В самотен рой кръжащи с мишци уморени;
Потоци през поля, замрели в сухота,
Водите си излели в гниещи блата;
    Посърнали нивя, безрадостни простори -
    Сред багри на смъртта душата ми се бори!
О, с вас подхранвам пак в сърцето си скръбта!
За мен сте вие знак на Вечността!

1736 [2]


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Elementa physiologiae corporis humani VIII

Литературни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Versuch Schweizerischer Gedichten, Bern 1732
  • Versuch von Schweizerischen Gedichten. Zweyte, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1734
  • Versuch Schweizerischer Gedichte. Neunte, rechtmäßige, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1762
  • Usong. Eine morgenländische Geschichte, 1771
  • Alfred, König der Angelsachsen, 1773
  • Fabius und Cato, 1774
  • Briefe über einige Einwürfe nochlebender Freygeister wieder die Offenbarung (3 Teile), 1775-77

Научни съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Erläuterungen zu Boerhaaves Institutiones (7 Bände), 1739-1744
  • Enumeratio methodica stirpium Helveticae indigenarum (Beschreibung der schweizerischen Alpenflora), 1742
  • Primae lineae physiologiae, 1747
  • De partibus corporis humani sensilibus et irritabilibus, 1752
  • Elementa physiologiae corporis humani (8 Bände), 1757-1766
  • Historia stirpium Helvetiae über die schweizerische Alpenflora, 1768

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из "Алпите" в превод на Венцеслав Константинов
  2. Из „Несъвършена поема за Вечността“ от Албрехт фон Халер, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за