Албрехт фон Халер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт фон Халер
Albrecht von Haller.jpg
Портрет от Й. Р. Щудер (1745)
Роден 16 октомври 1708
Берн, Швейцария
Починал 12 декември 1777
(на 69 години)
Берн, Швейцария
Подпис Haller Signature.gif
Албрехт фон Халер в Общомедия

Албрехт фон Халер (на немски: Albrecht von Haller) е швейцарски поет от епохата на ранното Просвещение, който - в стила на времето - е и универсален учен, изтъкнат естествоизпитател и лекар.

Илюстрация към труда на Халер Icones anatomicae

Живот[редактиране | edit source]

Халер произлиза от стар бернски патрициански род, но рано загубва баща си и с помощта на близки следва медицина в Тюбинген и Лайден. На младини предприема с учебна цел продължителни пътувания из Англия и Франция. В 1736 г. Халер става професор по анатомия, хирургия и ботаника в Гьотингенския университет и постепенно си спечелва световна слава - става член на всички именити научни академии в Европа. Албрехт фон Халер, който в 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла, е смятан за създател на експерименталната физиология.

Творчество[редактиране | edit source]

Като поет Халер се изявява преди всичко с публикуваната в 1732 г. стихосбирка "Опит за швейцарски стихове". Още в тези ранни поетически творби младият Халер се стреми да преодолее рационализма на епохата си, като се обръща към "майката природа" с нейната необятна съзидателна мощ. Включената в сборника епическа поема "Алпите"[1] (1729) възпява в изискани строфи красотата на планинския пейзаж, възхвалява простия човешки труд и изразява убеждението, че природосъобразният живот на обикновените хора е по-нравствен и по-разумен от изтънчения и преситен бит на висшето съсловие.

Халер си създава име и с "поучителни стихотворения" върху религиозни, нравствени и метафизически въпроси на епохата. Неговата образованост се проявява и в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че "четял и докато яздел".

Влияние[редактиране | edit source]

Възгледите на Албрехт фон Халер за живителната мощ на природата, за необходимостта от всестранно познание и поврат към първоизворите на живота завладяват френското Просвещение и особено мислите на Жан-Жак Русо - така те става подтик за всички социални обновления след края на XVIII век.

Бюст на Албрехт фон Халер в Ботаническата градина на Гьотингенския университет


Из „Несъвършена поема за Вечността“


Дъбрави, гдето чезне всеки слънчев зрак,
Ели и храсти диви, скрити в гробен мрак;
Изронени скали под птици заблудени,
В самотен рой кръжащи с мишци уморени;
Потоци през поля, замрели в сухота,
Водите си излели в гниещи блата;
    Посърнали нивя, безрадостни простори -
    Сред багри на смъртта душата ми се бори!
О, с вас подхранвам пак в сърцето си скръбта!
За мен сте вие знак на Вечността!

1736 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

Elementa physiologiae corporis humani VIII

Литературни творби[редактиране | edit source]

  • Versuch Schweizerischer Gedichten, Bern 1732
  • Versuch von Schweizerischen Gedichten. Zweyte, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1734
  • Versuch Schweizerischer Gedichte. Neunte, rechtmäßige, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1762
  • Usong. Eine morgenländische Geschichte, 1771
  • Alfred, König der Angelsachsen, 1773
  • Fabius und Cato, 1774
  • Briefe über einige Einwürfe nochlebender Freygeister wieder die Offenbarung (3 Teile), 1775-77

Научни съчинения[редактиране | edit source]

  • Erläuterungen zu Boerhaaves Institutiones (7 Bände), 1739-1744
  • Enumeratio methodica stirpium Helveticae indigenarum (Beschreibung der schweizerischen Alpenflora), 1742
  • Primae lineae physiologiae, 1747
  • De partibus corporis humani sensilibus et irritabilibus, 1752
  • Elementa physiologiae corporis humani (8 Bände), 1757-1766
  • Historia stirpium Helvetiae über die schweizerische Alpenflora, 1768

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Из "Алпите" в превод на Венцеслав Константинов
  2. Из „Несъвършена поема за Вечността“ от Албрехт фон Халер, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за