Албрехт (Саксония-Витенберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Император Карл IV дава на Албрех от Саксония-Витенберг Княжество Люнебург (Lüneburger Sachsenspiegelhandschrift, 1442)

Албрехт (на немски: Albrecht von Sachsen-Wittenberg, † 28 юни 1385) от род Аскани е княз на Люнебург от 1370 до 1385 г.

Той е син на Ото от Саксония-Витенберг († 30 март 1350), син на курфюрст Рудолф I от Саксония-Витенберг, и на Елизабет от Брауншвайг-Люнебург († 1384), дъщеря на херцог Вилхелм II от Брауншвайг-Люнебург († 1369) от род Велфи.

Император Карл IV дава Княжество Люнебург на Албрехт и на чичо му Венцел от Саксония-Витенберг († 1388).

Преди да умре Вилхелм II предава властта на Магнус II от Брауншвайг-Люнебург, брат и наследник на Лудвиг от Брауншвайг-Люнебург. През 1370 г. започва Люнебургската наследствена война.

Албрехт се жени 1374 г. за Катарина фон Анхалт-Бернбург († 30 януари 1390), вдовицата на Магнус II. Te имат дъщеря:

  • Елена (1385–?)

Албрехт мести 1378 г. резиденцията от двореца Люнебург в Целе. Албрехт умира 1385 г. при обсадата на замък Риклинген (Хановер).

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]