Александър Огненов
| Александър Огненов | |
| български учител и революционер | |
| Роден |
1886 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Александър (Сандре) Огненов или Огнянов (изписване до 1945 година: Александъръ Огнѣновъ) е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Огненов е роден в българския македонски град Охрид и произхожда от големия род Огненови. Завършва охридското българско класно училище. Огнянов става член на ВМОРО и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Учи в Цариградската българска духовна семинария, където е съученик с Иван Снегаров. Като на отличници и на двамата е предложено от екзарх Йосиф I да бъдат изпратени да учат богослови в Русия. Александър обаче се влюбва във Василка Лазова сестрата на Стоян Лазов от Прилеп, завършила Солунската българска девическа гимназия. Двамата се женят и стават учители в разлчни населени места в Македония. Балканската война заварва семейството в Радовиш, откъдето са прогонени от сръбските власти. Бягат в Свободна България и преподават в Перущица и на други места.[1] По време на Първата световна война е военен чиновник в Одрин.[2]
Умира в средата на 60-те години на XX век в София.[2]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Петър Огненов | Анастасия Огненова | Димитър Огненов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тоница Мишева | Тодор Огненов | Ксантипия Карчева | Георги Карчев | Лев Огненов (1863 – 1953) | Иван Огненов (1870 – след 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Огненов | Весела Янкулова (1900 – ?) | Лев Огненов (1889 – 1862) | Александър Огненов (1886 – ?) | Петър Карчев (1889 – 1965) | Владимир Огненов | Асен Огненов | Петър Огненов | Симеон Огненов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Огнянов (1927 – 2013) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 56.
- ↑ а б Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 57.
