Амитернум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Останки от Амитернум
Останки от амфитеатъра на Амитернум

Амитернум (Amiternum) е древен град на самнитите в Италия. Намира се в Абруцо, в подножието на Gran Sasso d’Italia на местото на квартал San Vittorino в днешния град Л'Акуила. Разположен е на река Атерно (Aternus) на 83 римски мили (около 125 км) от Рим и e важно кръстовище на Виа Цецилия, Виа Клавдия Нова и на две разклонения на Виа Салария.

През 293 пр.н.е. е превзет от Спурий Карвилий Максим от самнитите. Римляните го управляват като префектура (praefectura). От 2 век пр.н.е. Амитернум е напълно романизиран и принадлежи към Tribus Quirina. През 86 пр.н.е. в Амитернум е роден историкът Гай Салустий Крисп. Според по-късна локална легенда от Амитернум произлиза също и Понтий Пилат.

По време на Римската империя има около 20.000 до 25.000 жители и става седалище на епископ (Диоцез). През 346 г. е разрушен от земетресение. Едва през 1250 г. градът е напуснат и жителите му се заселват на 8 км по-далече в Л'Акуила, който поема и епископското седалище, което съществува с името Diocesi di Amiterno (Dioecesis Amiternina).

Най-известни са намереният надпис на календар, fasti Amiterni и християнските катакомби.

Източници[редактиране | edit source]

  • Gerhard Radke, KlP, 1, 301, Amiternum
  • E. T. Salmon: Amiternum (San Vittorino) Latium, Italy. In: Richard Stillwell u. a.: Princeton Encyclopedia of Classical Sites. University Press, Princeton 1976, ISBN 0-691-03542-3.
  • S. Segenni: Amiternum e il suo territorio in età romana. Giardini Editori, Pisa 1985.
  • Roger Willemsen: Die Abruzzen. Das Bergland im Herzen Italiens. Kunst, Kultur und Geschichte. DuMont, Köln 1990, ISBN 3-7701-2256-9, S. 154.
  • Michael Heinzelmann, D. Jordan: Eine sabinisch-römische Landstadt im oberen Aterno-Tal. In: Hefte des Archäologischen Seminars der Universität Bern 20, 2007, S. 79–92.

Външни препратки[редактиране | edit source]