Направо към съдържанието

Ана Стегман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ана Стегман
Anna Margarete Stegmann
германски психоаналитик
Родена
Починала
1 юли 1936 г. (64 г.)
Арлесхайм, Швейцария
Научна дейност
ОбластПсихология

Ана Маргарете Стегман (на немски: Anna Margarete Stegmann) е германска психоаналитичка, общественичка, колекционерка на произведения на изкуството.

Родена е в Цюрих, Швейцария на 12 юли 1871 г. Учи медицина в Цюрих и Берн, дипломира се през 1910 г.

Година преди да завърши, се омъжва за психиатъра Арнолд Стегман (1872 – 1914). Става помощник-лекар в Берлин. През 1920 г. си отваря практика в Дрезден и работи като невролог.

През 1912 г. влиза в Берлинското психоаналитично общество, като е сред първите жени аналитици наред с Мира Оберхолцер, Татяна Розентал и Карен Хорни. Член е на Международната психоаналитична асоциация, на Обществото „Шопенхауер“ и на Лигата на жените за мир и свобода.

След края на Първата световна война влиза в Германската социалдемократическа партия. По време на Ваймарската република е член на Райхстага от 1924 до 1930 г.

След идването на Хитлер на власт през 1933 г. тя емигрира в Швейцария. Умира на 64-годишна възраст в Арлесхайм, Швейцария на 1 юли 1936 г.

  • Beitrag zur Psychologie des Kindsmords. Leipzig 1910
  • Ein Fall von Namenvergessen. Zentralblatt für Psychoanalyse und Psychotherapie 2, 1912, 650
  • Darstellung epileptischer Anfälle im Traum. IZP 1, 1913, 560f
  • Identifizierung mit dem Vater. Zentralblatt für Psychoanalyse und Psychotherapie 1, 1913, 561f
  • Ein Vexiertraum. IZP 1, 1913, 486 – 489
  • Die §§ 218/219 des Strafgesetzes. Vierteljahresschrift des Bundes Deutscher Ärztinnen 1(2), 1924, 27 – 30
  • Die Psychogenese organischer Krankheiten und das Weltbild. Imago 12, 1926, 196 – 202
  • Frauenblindheit der Männer – eine alte Krankheit. Die Genossin 6, 1929, 229f
  • Stimmen gegen den § 218. Der Sozialistische Arzt 7, 1931, 100f