Андрей Попов (филолог)
| Андрей Попов | |
| руски филолог | |
| Роден |
27 октомври 1841 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал |
Тамбов, Руска империя |
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, история |
| Работил в | Лазаревски институт за източни езици |
Андрей Николаевич Попов е руски палеославист, археограф и изворовед.
Той е възпитаник на Московския университет, ученик на Осип Бодянски, екстраординарен профессор в Лазаревския институт, секретар на Московското общество по история и древности, почетен доктор по руска словесност (от Московския университет), член-кореспондент на Академията на науките.
Научните му интереси са насочени към историята на старите славянски литератури и към средновековните ръкописи. Обнародва редица ценни паметници на старата българска литература, подготвени от него, и довършва подготовката на издания на паметници, върху които е работил Осип. Бодянски.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Попов, Андрей, Обзоръ хронографовъ русской редакцiи. – Москва, 1866-1869. Т. 1. 1866, Т. 2. 1869
- Попов, Андрей, Изборникъ славянских и русскихъ сочиненiй и статей, внесенных въ хронографы русской редакции. – Москва, 1869
- Попов, Андрей, Первое прибавленiе къ описанiю рукописей и каталогу книгъ церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. / Составил Андрей Попов, Москва: Синодальная Типографiя, 1875
- „Шестоднев на Йоан Български“. (1879, кн. III)
- Попов, Андрей, Библиографическiе материалы. / Собранные Андреем Поповым.- Москва: В Университетской типогрaфiи, 1879
|
