Андрея Шамбев
| Андрея Шамбев | |
| български революционер | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-късно от 1943 г.
|
Андрея Дамянов Шамбев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андрея Шамбев е роден през 1865 година[2] в битолското село Смилево, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО в 1896 година и до 1903 година действа като легален член[1] - приема чети и пренася оръжие. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година влиза в четата на Димитър Кромидаров и е повторно заклет пред Дамян Груев и Борис Сарафов. Участва в голямото сражение при Старите Смилевски гробища. След въстанието продължава с революционната си дейност.[3]
На 1 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 347.
- ↑ Към 1 март 1943 година е на 78 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 348.
