Анортит
| Анортит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | фелдшпат |
| Формула (повтаряща се единица) | CaAl₂Si₂O₈ |
| Класификация на Щрунц | 9.FA.35 |
| Класификация на Дана | 76.1.3.6 |
| Кристална симетрия | P1 |
| Елементарна клетка | a = 8.1768, b = 12.8768 c = 14.169 [Å]; α = 93.17° β = 115.85°, γ = 92.22°; Z = 8 |
| Характеристики | |
| Специфично тегло | 2.72–2.75 |
| Показател на пречупване | nα = 1.573–1.577 nβ = 1.580–1.585 nγ = 1.585–1.590 |
| Анортит в Общомедия | |
Анортитът е минерал от група фелдшпати (плагиоклаз).[1] Химична формула – CaAl2Si2O8,[2] като има CaO – 20,1 %, Al2O3−36, 7 %, SiO2 – 43,2 %. Цветът му в бял, сив, понякога жълт, червен или безцветен.[3] Анортитът е екстремен член на непрекъсната поредица от твърд разтвор албит (NaAlSi3O8) – анортит (CaAl2Si2O8)
Твърдост 6 – 6,5. Плътност 2,76 гр/см3.[3]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на анортита идва от гръцките думи αν (ан) и oρθός (ортос), „не е прав ъгъл“ или „скосен“ – от скосената триклинна форма на кристалите.[4][5]
Находища[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в Карелия, Урал, Украйна, България
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ анортит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 29 април 2024.
- ↑ Anorthite Mineral Data // webmineral.com. Посетен на 2024-04-27. (на английски)
- ↑ а б Anorthite // mindat.org. Посетен на 2024-04-27. (на английски)
- ↑ Анортит // Национален природонаучен музей. Посетен на 2024-04-27.
- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 11.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 126. Посетен на 29 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 366.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 328.
- Костов-Китин, Владислав. Анортит Anorthite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 73 - 74.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- анортит-албит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 29 април 2024.
- Каталог Минералов / Анортит
- www.chem100.ru