Антипатър от Сидон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антипатър от Сидон (на гръцки: Ἀντίπατρος, Antipatros Sidônios) e гръцки поет на епиграми от 2 век пр.н.e. до началото на 1 век пр.н.е. в Рим.

Антипатър е представител на финикийското училище. Неговите запазени до днес 68 епиграми са поместени в Anthologia Palatina. Една от епиграмите му е за разрушението на Коринт от римляните (146 пр.н.е.). Автор е на епиграма със списък на Седемте чудеса на света в края на който описва особено подробно Храмa на Артемида в Ефес.

Антипатър влияе между другото и на поета Квинт Лутаций Катул (консул 102 пр.н.е.).

Литература[редактиране | edit source]

  • Enzo Degani, Antipatros [8]. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 778–779.

Източници[редактиране | edit source]

  • Anthologia Palatina 9, 58.; 151.
  • Цицерон, de oratore 3, 194.
  • Kai Brodersen, Die Sieben Weltwunder. C. H. Beck, München 1996, ISBN 3-406-40329-8, S. 10f.