Арверни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Арверните (на латински: Arverni) са галско племе, живяло през последните столетия преди Христа в това, което сега се нарича район Оверн във Франция. То е едно от най-силните племена в Древна Галия, което на няколко пъти се противопоставя на римляните. Тяхната най-важна крепост е Герговия, в днешно време там се намира комуната Клермон Феран.

[редактиране] Галски войни

Арвените играят важна роля в Галските войни, водени от Юлий Цезар от 58 г пр. н. е. до 51 г. пр.н. е. Първо аристократите на арвените се опитват да избегнат конфронтация с Цезар по време на ранните му нападения. Те екзекутират лидера Целтилий, за да опитат да придобият суверенитет над цяла Галия.[1] През 52 г. сина на Целтилий Верцингеторикс събрал подръжниците си за битка с римляните, но е изключен от Герговия от аристократите, включително и неговия чичо Гобанитио. После събира огромна армия в страната и се завръща към града, където изхвърля опонентите си и е обявен за цар.[1] След като свършва това Верцингеторикс прави съюз с много други галски племена и ги води към последния значим галски бунт срещу римляните. Верцингеторикс е победен от Цезар в битката при Алезия, след което се предава.[2] Територията на арвените впоследствие присъединена към Римската империя.

[редактиране] Източници

  1. а б Julius Caesar, Commentarii de Bello Gallico, book 7, ch. 4.
  2. Julius Caesar, Commentarii de Bello Gallico, book 7, ch. 89.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици