Арзава
| Арзава | |
| 1650 пр.н.е. – XIII век пр.н.е. | |
 |
Арзава е наименование на регион и политическо образувание (кралство или федерация на местните власти) в Западен Анадол през втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е. (приблизително от края на 15 век пр.н.е. до началото на 12 век пр.н.е.).
История[редактиране | редактиране на кода]
Смята се, че ядрото на Арзава е по поречието на река Малък Мендерес (на турски: Küçük Menderes) със столица в Апаса, по-късно известна като Ефес. Когато хетите завладяват Арзава, тя е разделена на три хетейски провинции: южна провинция, наречена Мира по поречието на Маандър, която по-късно става известна като Кария; северна провинция, наречена Земя на река Сеха, по поречието на река Гедиз, която по-късно става известна като Лидия; и източна провинция, наречена Хапала.[1]
Тя наследява федерацията Асува, която включва и части от Западен Анадол, но е завладяна от хетите в 1400 г. пр.н.е.[2] Арзава е западната съседка и съперник на Средното и Новото хетейско царство. От друга страна, тя е в тясна връзка с Ахихиавата от хетските текстове, което съответства на ахейците от Микенска Гърция.[3] Нещо повече, ахейците и жителите на Арзава образуват коалиция срещу хетите в различни периоди.[4]
Езиците, които се говорят в Арзава през бронзовата и ранната желязна епоха, не могат да се определят ясно поради недостига на писмени източници на коренното население. По-рано се смята, че езиковата идентичност на Арзава е предимно лувийска, основаваща се на замяната на обозначението Лувия[5] с Арзава в повреден пасаж от копие на законите от хетите[6]. Обаче се спори, че Лувия и Арзава са две отделни образувания, тъй като Лувия се споменава в хетските закони като част от хетското старо царство, докато Арзава е независима от хетите през този период. Географската идентичност между Лувия и Арзава е отхвърлена или поне хвърлена под съмнение в различни скорошни публикации,[7] въпреки че етнолингвистичните последици от този анализ все още не са ясни. Един учен предполага, че в Арзава няма значимо лувианско население, вместо това тя е обитавана предимно от хора, говорещи прото-лидийски и пра-кариански език.[8] Разликата между двата подхода не трябва да се преувеличава, тъй като карианският език принадлежи към лувианския клон на анадолските езици. По този начин присъствието на лувианци в Арзава е общопризнато, но дали елитът на Арзава е от същия произход в тесния смисъл, остава въпрос на дебат.
Според хетски източници, в 1320 г. пр.н.е. Апзава се присъединява към антихетските сили. Хетските царе Шупилулиума I и Мурсил II най-накрая успяват да победят Арзава около 1300 г. пр.н.е. Кралят на Арзава бяга на контролирана от Микена територия. Тогава Арзава е разделена от хетите на васални царства.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ J. David Hawkins (1998). ‘Tarkasnawa King of Mira: Tarkendemos, Boğazköy Sealings, and Karabel.’ Anatolian Studies 48:1 – 31.
- ↑ Kelder, Jorrit M. (2004 – 2005). Mycenaeans in Western Anatolia. Talanta: Proceedings of the Dutch Archaeological and Historical Society. XXXVI-XXXVII: 49 – 88. Посетен на 6 ноември 2013 г.
- ↑ Kelder, 2003 – 2004: p. 66.
- ↑ Kelder, 2003 – 2004: p. 54.
- ↑ Melchert, H. Craig (ed) (2003). The Luwians. Leiden: Brill.
- ↑ Melchert 2003; Hawkins 1998; Singer 2005; Hawkins 2009.
- ↑ Hawkins 2013, p. 5, Gander 2017, p. 263, Matessi 2017, fn. 35.
- ↑ Yakubovich, Ilya. (2010). Sociolinguistics of the Luwian Language. Leiden: Brill. pp. 107 – 11