Арно Холц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арно Холц
Arno Holz
Arno holz.jpg
Роден 26 април 1863 г.
Починал 26 октомври 1929 г. (66 г.)
Професия поет, драматург, белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Holz Signature.gif
Арно Холц в Общомедия

Арно Холц (на немски: Arno Holz) е немски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик. Роден е в Растенбург, Източна Прусия в семейството на аптекар, но израства в Берлин.

Живот и творби[редактиране | редактиране на кода]

На осемнадесет години Арно Холц напуска училище и се опитва да се прехранва като редактор и писател на свободна практика. В Берлин се сближава с писателя Герхарт Хауптман.

Портрет на Арно Холц, 1916 г.

Това е времето на първите стихове на Холц, събрани в книгата "Звънтящо сърце" [1] (1883). За бунтарската стихосбирка "Книга на епохата. Песни на един модерен човек" (1884) Холц получава литературната награда "Фридрих Шилер". Започват заниманията му с дарвинизъм, резултат от които е стихосбирката "Одраният пегас" (1892), съставена заедно с Йоханес Шлаф. През 1891-1892 г. Холц публикува студията си "Изкуството. Неговата същност и неговите закони", в която развива теорията за "последователен натурализъм" с детайлно описание на средата и използване на просторечни обрати: "Изкуството трябва да бъде точно възпроизвеждане на действителността".

Натурализъм[редактиране | редактиране на кода]

"Фантазус" {1898)

Така Холц става теоретически предводител на натуралистите в Берлин и в 1898 г. оглавява водещото литературно списание "Фрайе бюне". Поетът си служи с "безримен стил", като произведенията му са подчинени на "вътрешен ритъм" - това Холц обосновава в програмното съчинение "Революция на лириката" (1899). Основната му творба остава езиково виртуозната стихосбирка "Фантазус" (1898-1916-1925), над която Холц работи почти през целия си живот. Формален белег тук е центрирането на стиховете, подредени симетрично около невидима вертикална ос. В 1903 г. поетът публикува донеслата му и материален успех стихосбирка "Песни за една стара лютня", изпълнена с барокова чувственост и жизнерадост — по-късно книгата е разширена и издадена под заглавието "Дафнис. Лирически портрет от XVII век" (1904).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В 1923 г. по случай шестдесетия му рожден ден Арно Холц е удостоен със званието почетен доктор на Кьонигсбергския университета. Три години по-късно поетът публикува "Дванадесет любовни стихотворения" (1926), става член на Пруската академия на изкуствата в Берлин и е номиниран за Нобелова награда, но не получава отличието.


Дълбока майска нощ


Тъй
сладко ... дишаше
нощта!
Под
тъмни кестени ... до лунноозарената стена
лежеше
ти
с притворени ... очи ... сред сенките.

Не се ... целувахме.

Мълчанието
казваше ... ни ... всичко.

1898 [2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Deutsche Weisen, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1884
  • Buch der Zeit. Lieder eines Modernen, 1886
  • Papa Hamlet, als Bjarne P. Holmsen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1889
  • Die Familie Selicke, gemeinsam mit Johannes Schlaf, Drama, 1890
  • Die Kunst. Ihr Wesen und ihre Gesetze, 1891
  • Der geschundne Pegasus. Eine Mirlitoniade in Versen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
  • Neue Gleise, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
"Дафнис" (1904)
  • Berlin, das Ende einer Zeit in Dramen
    • Socialaristokraten, 1896
    • Sonnenfinsternis, Tragödie, 1908
    • Ignorabimus, 1913
  • Phantasus, 1898/99
  • Revolution der Lyrik, 1899
  • Richard M. Meyer, 1900
  • Die Blechschmiede, 1902
  • Johannes Schlaf, 1902
  • Aus Urgroßmutter’s Garten. Ein Frühlingsstrauß aus dem Rokoko, 1903
  • Lieder auf einer alten Laute, 1903
  • Dafnis. Lyrisches Portrait aus dem 17. Jahrhundert, 1904
  • Traumulus, Tragische Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1905
  • Frei!, Männerkomödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1907
  • Gaudeamus!, Festspiel zur 350jährigen Jubelfeier der Universität Jena, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1908
  • Die Perle der Antillen, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1909
Гробът на Арно Холц в Берлин
  • Büxl, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1911
  • Phantasus, (erweiterte Fassung), 1916
  • Flördeliese, 1919
  • Seltsame und höchst abenteuerliche Historie von der Insel Pimperle, 1919
  • Die befreite deutsche Wortkunst, 1921
  • Trio Seraphicon, 1923
  • Kindheitsparadies, 1924
  • Phantasus, (Fassung letzter Hand in drei Bänden), 1925
  • Zwölf Liebesgedichte, 1926
  • Entwurf einer „Deutschen Akademie“ als Vertreterin der geeinten deutschen Geistesarbeiterschaft, Offener, sehr ausführlicher Brief und Bericht an die Öffentlichkeit, 1926

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението "Ни щастие, ни звезда!" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Дълбока майска нощ“ от Арно Холц, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]