Арно Холц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арно Холц
(Arno Holz)
Arno holz.jpg
Роден: 25 април 1863 г.
Растенбург, Прусия
Починал: 26 октомври 1929 г.
(на 66 г.)
Берлин, Германия
Подпис:
Holz Signature.gif

Арно Холц (на немски: Arno Holz) е немски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик. Роден е в Растенбург, Източна Прусия в семейството на аптекар, но израства в Берлин.

Живот и творби[редактиране | edit source]

На осемнадесет години Арно Холц напуска училище и се опитва да се прехранва като редактор и писател на свободна практика. В Берлин се сближава с писателя Герхарт Хауптман.

Портрет на Арно Холц, 1916 г.

Това е времето на първите стихове на Холц, събрани в книгата "Звънтящо сърце" [1] (1883). За бунтарската стихосбирка "Книга на епохата. Песни на един модерен човек" (1884) Холц получава литературната награда "Фридрих Шилер". Започват заниманията му с дарвинизъм, резултат от които е стихосбирката "Одраният пегас" (1892), съставена заедно с Йоханес Шлаф. През 1891-1892 г. Холц публикува студията си "Изкуството. Неговата същност и неговите закони", в която развива теорията за "последователен натурализъм" с детайлно описание на средата и използване на просторечни обрати: "Изкуството трябва да бъде точно възпроизвеждане на действителността".

Натурализъм[редактиране | edit source]

"Фантазус" {1898)

Така Холц става теоретически предводител на натуралистите в Берлин и в 1898 г. оглавява водещото литературно списание "Фрайе бюне". Поетът си служи с "безримен стил", като произведенията му са подчинени на "вътрешен ритъм" - това Холц обосновава в програмното съчинение "Революция на лириката" (1899). Основната му творба остава езиково виртуозната стихосбирка "Фантазус" (1898-1916-1925), над която Холц работи почти през целия си живот. Формален белег тук е центрирането на стиховете, подредени симетрично около невидима вертикална ос. В 1903 г. поетът публикува донеслата му и материален успех стихосбирка "Песни за една стара лютня", изпълнена с барокова чувственост и жизнерадост - по-късно книгата е разширена и издадена под заглавието "Дафнис. Лирически портрет от XVII век" (1904).

Признание[редактиране | edit source]

В 1923 г. по случай шестдесетия му рожден ден Арно Холц е удостоен със званието почетен доктор на Кьонигсбергския университета. Три години по-късно поетът публикува "Дванадесет любовни стихотворения" (1926), става член на Пруската академия на изкуствата в Берлин и е номиниран за Нобелова награда, но не получава отличието.


Дълбока майска нощ


Тъй
сладко ... дишаше
нощта!
Под
тъмни кестени ... до лунноозарената стена
лежеше
ти
с притворени ... очи ... сред сенките.
Не се ... целувахме.
Мълчанието
казваше ... ни ... всичко.

1898 [2]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Deutsche Weisen, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1884
  • Buch der Zeit. Lieder eines Modernen, 1886
  • Papa Hamlet, als Bjarne P. Holmsen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1889
  • Die Familie Selicke, gemeinsam mit Johannes Schlaf, Drama, 1890
  • Die Kunst. Ihr Wesen und ihre Gesetze, 1891
  • Der geschundne Pegasus. Eine Mirlitoniade in Versen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
  • Neue Gleise, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
"Дафнис" (1904)
  • Berlin, das Ende einer Zeit in Dramen
    • Socialaristokraten, 1896
    • Sonnenfinsternis, Tragödie, 1908
    • Ignorabimus, 1913
  • Phantasus, 1898/99
  • Revolution der Lyrik, 1899
  • Richard M. Meyer, 1900
  • Die Blechschmiede, 1902
  • Johannes Schlaf, 1902
  • Aus Urgroßmutter’s Garten. Ein Frühlingsstrauß aus dem Rokoko, 1903
  • Lieder auf einer alten Laute, 1903
  • Dafnis. Lyrisches Portrait aus dem 17. Jahrhundert, 1904
  • Traumulus, Tragische Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1905
  • Frei!, Männerkomödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1907
  • Gaudeamus!, Festspiel zur 350jährigen Jubelfeier der Universität Jena, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1908
  • Die Perle der Antillen, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1909
Гробът на Арно Холц в Берлин
  • Büxl, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1911
  • Phantasus, (erweiterte Fassung), 1916
  • Flördeliese, 1919
  • Seltsame und höchst abenteuerliche Historie von der Insel Pimperle, 1919
  • Die befreite deutsche Wortkunst, 1921
  • Trio Seraphicon, 1923
  • Kindheitsparadies, 1924
  • Phantasus, (Fassung letzter Hand in drei Bänden), 1925
  • Zwölf Liebesgedichte, 1926
  • Entwurf einer „Deutschen Akademie“ als Vertreterin der geeinten deutschen Geistesarbeiterschaft, Offener, sehr ausführlicher Brief und Bericht an die Öffentlichkeit, 1926

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Ни щастие, ни звезда!" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Дълбока майска нощ“ от Арно Холц, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]