Атаман
Атаман (рус. Атаман, от укр. Отама́н), в превод главатар, водач, началник. [1] Според някои източници думата идва от „хетман” ( англ. Headman или нем. Hauptmann) навлязло в Русия от Украйна през Полша.
История [редактиране]
Атамани са наричали донските казаци своите предводители. Избирали са се от войсковия кръг и народното събрание на цялата войска - името идва оттам че на тези срещи, провеждани обикновено на площада на открито, казаците наистина се събирали в кръг, стояли изправени и със свалени шапки в знак на уважение към събитието. Изборите се провеждали всяка година чрез мнозинство. Както навсякъде при избори така и тук различните партии влизали в остри сблъсъци, които буйния нрав на казаците често оцветявали в кръв.
Атаманът бил нещо като изпълнителната власт на войсковия кръг, който следял за реда и изпълнението на решенията. По собствена воля нямал право да извършва никакви действия, в противен случай го грозяло смъртно наказание. Гласът на атамана на събранията бил равен на гласа на всеки останал казак и след изтичането на мандата му се връщал в техните редици като редови член.
Източници [редактиране]
- ↑ Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.