Балчишко македоно-одринско дружество
| Балчишко македоно-одринско дружество | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна и революционна организация |
| Основатели | Иван Наумов (пръв) |
| Основана | февруари 1895 г. |
| Закрита | 30 януари 1903 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Балчик |
| Езици | български |
Балчишкото македоно-одринско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация, в град Балчик, Княжество България.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Дружеството е основано през февруари 1895 година под името Дружина „Охрид“. Пример за създаването му е варненското Дружество „Отечество“, основано от братя Никола и Петър Драгулеви и Никола Полински. Председател е Иван Наумов Димитриев от Охрид, подпредседател Христо Божилов от Балчик, касиер Н. Атанасов от Ресен, деловодител Т. Темелков и членове Щ. Милев и Ев. Стоянов също бежанци. Дружеството развива дейност в града, който е смятан за център на гърцизма в Северна България.[1]
След основаването на Македонската организация на Първия македонски конгрес по-късно през годината, дружеството приема устав, който е идентичен с този на Македонския комитет.[1] Дружеството участва активно в дейността на Организацията. На Втория конгрес от 3 до 16 декември 1895 година делегат е Васил Диамандиев,[2] на Петия конгрес от 26 до 29 юли 1898 година делегат е Георги Капчев,[3] на Шестия конгрес от 1 до 5 май 1899 година делегат е Х. Димитров,[4] на Седмия конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегат е Константин Бричевски,[5] и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегат е Благой Кирчев.[6]
В 1899 година като клон на Охридското браство в София, в Балчик се появява благотворително братство.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Генадиев, Генади, Ангел Ангелов. Организиране на варненските бежанци в дружества, комитети и братства, връзки и взаимоотношения с върховния комитет (1878 - 1912 г.) // Бежанците от Македония във Варна (сборник - I част). Варна, Спомоществовател: „Фондация Българи от Македония“, 2009. с. 50.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 261.
- ↑ Генадиев, Генади, Ангел Ангелов. Организиране на варненските бежанци в дружества, комитети и братства, връзки и взаимоотношения с върховния комитет (1878 - 1912 г.) // Бежанците от Македония във Варна (сборник - I част). Варна, Спомоществовател: „Фондация Българи от Македония“, 2009. с. 55.
