Баркод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Баркод на български продукт по стандарта EAN-13

Баркод (още бар код, бар-код, щрих код, щрих маркировка) е система за кодиране на стокови единици в промишлеността и търговията, която предоставя информация за производителя и артикула, служи за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките, както и следи за изправността на фирмите като данъкоплатци.

Баркод е също и машинно разбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица.

Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка, откъдето произлиза и думата на английски (bar code, barcode от bar - прът, решетка). Баркодовете биват разчитани от оптични сканиращи устройства, наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.

Съществуват и по-съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности или точкови матрици с квадратна форма, наричани матрични, 2D баркодове или QR кодове (на английски: Quick Response - бърза реакция) които са направени така, че лесно да може да бъдат сканирани от всякакви устройства, най-вече с набиращите скорост смартфони и таблети. Квадратните 2D баркодове са изобретени през 1994 г. от една от дъщерните компании на японския автомобилен производител Тойота. Състоят се от черни модули на бял фон, подредени в квадратен шаблон. Те са доста популярни в Япония и в други страни от Далечния изток, където множество компании вкарват в продуктите си информация за нови марки, събития или промоции.[1]

QR код на URL на английската Уикипедия (вариант за мобилни устройства)

История[редактиране | edit source]

Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г.[2] За пръв път баркод се използва за сканиране на каса през 1974 г. в супермаркет в щата Охайо, САЩ (маркираният продукт е пакетче дъвки).[1] Американската баркод система е известна под името "Универсален продуктов код" (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по кодиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US.

През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената нестопанска организация ЕАН (EAN, European Article Numbering). През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за установяването на пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране.[2] Така се създава GS1 - глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щаб квартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси.

България е член на GS1 (EAN International) от края на 1991 г.[1] Съгласно условията за членство в Международната асоциация EAN International, страните се представляват от неправителствени, нестопански асоциации, представляващи интересите на производители и търговци. Официален представител на България в GS1 е Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България, преди ЕАН България – вече със статут на Съвет към БТПП. В GS1 България членуват над 3800 организации, като основната част от тях са производители на потребителски стоки[1].

Баркод стандарти[редактиране | edit source]

В системата GS1 в употреба са няколко различни баркода: EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14 и DataBar. Те имат различна структура и следва да се разгледат поотделно. Специфични баркод стандарти са тези за печатните издания: ISBN и ISSN.

Стандарт EAN-13[редактиране | edit source]

EAN-13 се състои от 13 цифри и има следната структура:

  • GS1-префикс от три разряда, който указва страната, в която е регистрирана фирмата производител на стоката (не е задължително страната, в която стоката е произведена). GS1-префиксът за България е 380
  • код на производителя, който е от 4 до 6 разряда и се определя от националната организация GS1
  • номер на артикул (търговска единица), който е от 3 до 5 разряда
  • контролна цифра

Стандарт EAN-8[редактиране | edit source]

EAN-8 се състои от 8 разряда и е предназначен за малки по размер артикули. EAN-8 се формира по различен начин от EAN-13.

  • GS1-префикс от три разряда за страната. И тук за България кодът е 380
  • номер на артикула, 4 разряда
  • контролна цифра

Стандарт UPC[редактиране | edit source]

UPC се състои от дванадесет разряда, разделени в три групи. Този баркод стандарт не предвижда разряди за държава

  • Първата група от 6 до 9 разряда и се нарича UPC фирмен префикс
  • Втората група от 5 до 2 разряда отговаря на номер на артикула
  • Последният (12-ти) разряд е контролна цифра

Приложения на баркода[редактиране | edit source]

В управлението на продажбите, употребата на бар кодовете може да даде много подробна и навременна информация за ключови аспекти от бизнеса, като подпомогне и ускори вземането на решения. Бързо продаваемите артикули могат да се идентифицират бързо и автоматично да се направят нови складови заявки. Бавно продаваемите също се идентифицират и поръчките за техните доставки се планират така, че да не заемат в търговската площ и прилежащия ѝ склад пространство, което би могло да се оползотвори по-добре. С баркодовете също лесно могат да се съберат данни за сезонната цикличност на стоките и за техния жизнен цикъл.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Глобалните стандарти GS1 - инструмент за борба с фалшификатите. // Посетен на 31 октомври 2012.
  2. а б "Стокова политика", Велина Балева, Ирена Кунева, Красимир Маринов, УИ "Стопанство", София, 2002

Външни препратки[редактиране | edit source]