Бернхард от Саксония-Ваймар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бернхард фон Саксония-Ваймар

Бернхард (на немски: Bernhard von Sachsen-Weimar, * 16 август 1604 във Ваймар, † 18 юли 1639 в Нойенбург на Рейн) от рода на Ваймерските Ернестински Ветини е херцог на Саксония-Ваймар и генерал от Тридесетгодишната война.

Бернхард е най-малкият син на херцог Йохан III от Саксония-Ваймар (1570–1605) и съпругата му Доротеа Мария от Анхалт (1574–1617) от род Аскани, дъщеря на княз Йоахим Ернст от Анхалт и сестра на княз Лудвиг I от Анхалт-Кьотен. Неговите братя са Йохан Ернст I от Саксония-Ваймар Фридрих от Саксония-Ваймар, Вилхелм IV от Саксония-Ваймар, Албрехт от Саксония-Айзенах и Йохан Фридрих от Саксония-Ваймар и Ернст I от Саксония-Алтенбург.

Още през първата година на раждането му умира баща му, а когато е на 13 години умира и майка му. Бернхард следва за кратко в университет Йена и се мести в двора на роднината му херцог Йохан Казимир фон Саксония-Кобург.

През 1620 г. Бернхард е приет от чичо му княз Лудвиг I от Анхалт-Кьотен в литературното Плодоносно общество (Fruchtbringende Gesellschaft), в книгата под Нр. 30. Освен това херцог Бернхард под името Aristander е член на Académie des parfaits amants.

През 1622 г. той себие при Ернст фон Мансфелд в битката при Минголсхайм, след това заедно с брат му Йохан Фридрих в битката при Вимпфен при маркграф Георг Фридрих фон Баден-Дурлах и 1623 г. с брат му Вилхелм при Христиан фон Брауншвайг при Щатлон.

Бернхард е през 1625 г. полковник във войската на крал Христиан IV от Дания. През 1627 г. отива на служба при император Фердинанд II и участва във войната в Холандия.

През 1630 г. Бернхард е на страната шведския крал Густав II Адолф. На 28 юли 1631 г. кралят го издига на полковник на неговата кавалерия Svea Livgarde. Той участва в битки и след смъртта на Густав Адолф († 6/16 ноември 1632) той става главен командир на шведската войска. Той изгонва императорската войска от Саксония. На 10 юни 1633 г. Бернхард получава херцогство Франкония, оставя го на брат му Ернст за управление и тръгва да се бие в Бавария. На 4 юли/ 14 ноември 1633 г. той завладява Регенсбург. На 22 юли 1634 г. той заедно с шведския генерал Густаф Хорн печели битката и обсадата на Ландсхут.

На 27 октомври 1635 г. херцог Бернхард сключва договор с Кардинал Ришельо и започва служба във Франция, като му се обещава Елзас. По време на подготовката за нов поход против императорската войска Бернхард умира на 18 юли 1639 г. в Нойенбург на Рейн. За неговото наследство се карат всички участващи сили във войната. На 15 септември 1655 г. той е преместен от Брайзах във Ваймар.

Източници[редактиране | edit source]

  • Krüssmann, Ernst von Mansfeld, S. 268, 270, 274, 369, 379, 424 und 528.
  • Walter Krüssmann: Ernst von Mansfeld (1580-1626). Grafensohn, Söldnerführer, Kriegsunternehmer gegen Habsburg im Dreißigjährigen Krieg, Berlin 2010 (Duncker & Humblot, Historische Forschungen, Bd. 94); ISBN 978-3-428-13321-5
  • Bernhard Röse: Herzog Bernhard der Große von Sachsen-Weimar : biograph. dargestellt. - Weimar : Verl. d. Landes-Industrie-Comptoirs, 1829, 2 Bde.
  • Gustav Droysen: Bernhard von Weimar. - Leipzig : Duncker & Humblot, 1885, 2 Bde.
  • Paul Schreckenbach: Der deutsche Herzog. Roman aus der Zeit des Dreißigjährigen Krieges. Leipzig: Staackmann, 1914.
  • Franz Büchler: Herzog Bernhard. Tragödie in fünf Akten. - München: Beck, 1939.
  • Heinrich Bücheler: Bernhard von Sachsen-Weimar : der Cottodiere des Protestantismus. - in: Damals 22.1990. - S. 63-79.
  • Jörg-Peter Findeisen: Der Dreißigjährige Krieg : eine Epoche in Lebensbildern. - Darmstadt: Wissenschaftl. Buchgem., 1998. - S. 285-294.
  • Ariane Jendre: Diplomatie und Feldherrnkunst im dreißigjährigen Krieg : Herzog Bernhard von Weimar im Spannungsfeld der französischen Reichspolitik 1633 - 1639. - Berlin, Univ. Diss., 1998.
  • Karl Menzel: Bernhard, Herzog zu Sachsen-Weimar. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 439–450.

Външни препратки[редактиране | edit source]