Беседа:България/Архив 1

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Архив Това е архив на стари беседи.
Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!
Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

не трябва ли за независимост на страната да се пише "обявена: 680г.; призната: 681 от Византия"?

Става въпрос за настоящата (Трета) българска държава. Щеше да го пише, ако от 681 г. до днес съществувахме като независима страна. А то, като се пресметне, два века византийско владение, пет - османско, от общо 13 века, не сме съвсем независими, от 681 няма даже 50%. Всичко това ще го има в История на България, като го напишем. --5ko 01:35, 3 апр 2004 (UTC)

БВП

Стана ми интересно защо в английската Уикипедия са записали 87 156 млрд. долара БВП, а в нашата пише 77 130 млрд. долара?!? Разрових се в интернет, потърсих в сайта на НСИ, но не намерих никакви точни данни. Все пак имам спомен, че сме над 80 млрд. GOOR 15:42, 24 юли 2007 (UTC)

Numeration

There seems to be a problem with the numbering of Bulgaria's 28 regions. For example, Стара Загора is number 24 in the list, but it is number 22 on the accompanying map. When you fix this, please check if the English page is correct as well. -- ro:Mihai 18.19.0.56 01:48, 4 апр 2004 (UTC)

Done. The English page is OK. --Webkid 08:40, 4 апр 2004 (UTC)

малка държава

винаги съм се чудел какво ни е толкова малкото. ние сме около 80-то място по територия и население в света (по спомен) и 56-ти по индекс на човешко развитие към програмата за развитие на ООН. имам предвид : :-))))))

Ами на самата статия България пише на кое място сме. :) На 102-ро. А населението няма нищо общо с площта - справка Северна Канада и Източна Русия. :)) Все пак сме малка държава - в долната половина на таблицата сме. :( А освен това сме много по-малка държава в сравнение с истинската България. Ти кой си - кое ти е потребителското име? --Webkid 05:56, 29 юли 2004 (UTC)
България е малка или голяма - колкото си е. Не знам да има друга България:) Ако някой мисли, че има такава, то начинът за постигането й е известен. И той в никакъв случай не е дипломатически или мирен начин. Което значи, забрави:)--Хари 07:25, 29 юли 2004 (UTC)
Забележката ми не беше политическа. Общият брой на държавите в света е към 200, със зависимите територии достига към 220. Както и да го погледнеш - средна държава сме.

Да, по-малки сме от истинската България, но сме по-големи от Аспарухова България и Княжество България (северната съседка на Източна Румелия :-)))))))) --cryout 23:39, 29 юли 2004 (UTC)

И според мен България е средно голяма държава. --Ilia

Прапратка за площта в таблицата

Каква е таз странна препратка в полето площ? Май е грешка. --Станислав 23:13, 28 авг 2004 (UTC)

Вероятно е копирано от шаблона за страните в англ. или някоя друга Уикипедия. Виж тук за 1 E11 m2. Честно казано, идея си нямам защо е кръстена така статията. --Webkid 07:43, 29 авг 2004 (UTC)

Варна или Видин?

В картата на България на мястото на Варна е написано Видин.--cryout 04:11, 5 сеп 2004 (UTC)

За коя карта говориш? --Webkid 17:04, 5 сеп 2004 (UTC)
Хари вече я оправи - Картинка:Bu-map.png. --Борислав 17:10, 5 сеп 2004 (UTC)
Извинете, грешката е моя. --Спас Колев 11:42, 6 сеп 2004 (UTC)

Административно деление

От къде сте взели информацията? Струва ми се че не е вярна. Аз доколкото си спомням някога имаше 29 окръзи, после, станаха 9 области, но поделенията на болници, полициия съд и др. се запазиха като "окръжни". Преди няколко години върнаха отново старото деление, но наименуванието "област" се запази, и така например Окръжен съд - Перник, стана Областен съд. --Дани

Точно така пише. Би ли посочил коя точно информация не е вярна? --5ko | Беседа 21:10, 7 сеп 2004 (UTC)
Не съм чел внимателно :) Д.С.Стоянов
Защо ми се струва, че не съм чувал в БГ да има Областен съд? Всъщност, имало е, в края на 1940-те и началото на 1950-те усмивка--Хари 07:03, 8 сеп 2004 (UTC)

Izvinyavam se za latinicata

- v izraza "местните славяни" "mestnite" zvuchi malko neyasno, pone na men, koi sa "nemestnite" slavyani?

- "но към края на 14 век страната е победена и превзета от Османската империя". - v kraya na 14-ti vek spored men e trudno da se govori za Osmanska "imperia", kato dori imperskata stolica - Konstantinopol, vse oshte e stolica na Vizantiyskata imperia, nay-chisto e da se kaje "osmancite" spored men, bez da se utochnyava durjavnata forma, koyato e super neyasna i promenyashta se v tozi moment.

- "През 1912 и 1913 г. е въвлечена в Балканските войни" - ot kogo e vuvlechena? Izrazut predpolaga pasivnata rolya na BG, na men mi se struva che BG celenasocheno se podgotvya v produljenie na desetiletia predi voynata za sblusuk s Osmanskata imperia, po-udachno e spored men "se vklyuchva"

- "поредица от сблъсъци със съседите си, по време на които българската територия намалява размерите си" - vupreki che BG gubi po-golyamata chast ot Makedonia, stranata realno uvelichava razmerite si otpredi voynata - s Pirinska Makedonia i Zapadna Trakia

- "В продължение на Първата и на по-късната Втора световна война" - izrazut ne zvuchi dobre na bulgarski, po-dobre "V Purvata i ...."

- Оттогава България поема по пътя на демокрацията и пазарната икономика и се стреми към членство в НАТО и в Европейски съюз. /tuk e ochevidno - BG veche e chlen na NATO/

Политика Основна статия: Политика на България

Президентът на България се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той служи като държавен глава и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Президентът възглавява /po-dobre "oglavyava"/ Консултативния съвет за национална сигурност и макар да не притежава законодателна власт, може да върне законопроект за по-нататъшно разглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли президентското вето с обикновено мнозинство при гласуване.

Българският еднокамарен парламент, Народно събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от деветте административни дяла. - dyalovete sa 28 oblasti

За да влезе в Народното събрание, една партия или коалиция трябва да натрупа / specheli/ най-малко 4% от гласовете. Парламентът отговаря за прокарването на закони / priemaneto na zakoni , одобряването на бюджета, назначаването на президентски избори, избора и разжалването / otzovavaneto? на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.


Административно деление

От 1999-та насам България се състои от 28 области. Преди това е била разделена на 9 (от 1987-ма). / tuk spored men e po-dobre da se zapazi segashno istoricheskoto vreme, koeto se izpolzva dosega

Vsichko drugo e super, respekt!

Поправих неяснотите и неточностите. Дано скоро успееш да редактираш статии сам. Иначе съм оставил само "местните", тъй като тук се има предвид точно местните, туземните или "локалните" ако щеш, славянски племена. --Webkid 19:46, 24 ное 2004 (UTC)

Тук ли му е мястото

На този линк мястото в статията за България ли му е? И на този също? --The Engineer 00:22, 27 май 2005 (UTC)

Не, ще ги махна. --Webkid 06:53, 27 май 2005 (UTC)
Разбирам защо на тези линкове не им е мястото там. Бихте ли ми казали в страниците на Уикипедия има ли място за такъв тип линкове. Например ако сайта е за хотели по черноморието би ли намерил място в страницата за черноморието в Уикипедия?
Вероятно не - Уикипедия не е място за реклама. Ако не съдържа сведения за архитектурата, икономическа статистика или неща от този род. --Спас Колев 14:05, 27 май 2005 (UTC)

Тук ли му е мястото 2

Въпреки, че не мога да се съглася с подхода на 83.228.68.229 да въведе забележката в текста на статията, сама по себе си забележката към секция Икономика е правилна. Не бях я поглежал досега, но определено не е неутрална и представя не факти, а мнения. Считам, че се нуждае от преработка за неутрализиране! -- Златко ± (беседа) 01:05, 21 декември 2005 (UTC)

Хмм, какво имаш предвид? На 19 декември върнах редакции на този потребител, но те не бяха в секция Икономика. --Спас Колев 07:35, 21 декември 2005 (UTC)
Върнал си две редакции, като първата си е маркирана автоматично в секция Икономика от медияУики :-). Можеш лесно да я намериш в историята на статията. Текста на секцията не стига, че е остарял, но и е с патоса на проправителствен PR бюлетин. Да живее "П"артията (която и да не на власт в даден момент). Не мисля, че съответства на духа на Уикипедия, доколкото аз го разбирам. (добавен със закъснение подпис: -- Златко ± (беседа) 08:14, 28 декември 2005 (UTC))
Е, здраве да е усмивка. Знаеш какво да направиш (be bold, etc.). И си пропуснал да се подпишеш. усмивка. --Спас Колев 09:31, 28 декември 2005 (UTC)
От време на време ми се случва за подписа. Най-често се сещам сам, но тук съм в гранде издънка :-):-). А иначе и съм болд и съм италик, но проклетото ми уважение към труда на другите изисква да предупредя, че ще преработвам основно (особено когато ще трия чужд текст). -- Златко ± (беседа) 18:11, 28 декември 2005 (UTC)

История

Не стига, че статията е станала общо 41 килобайта, ами и секцията История е несъразмерно по-голяма от останалите. Мисля, че може драстично да се съкрати, а каквото отпада да отиде в отделната статия (и без това е по-постна от секцията). Други мнения и препоръки? -- Златко ± (беседа) 12:58, 17 март 2006 (UTC)

Ако изчакаш 5-10 дни, ще се опитам да го направя. Трябва да се вкара някак в структурата на другата статия, не е просто копиране. Естествено, ако имаш желание, действай усмивка. --Спас Колев 13:45, 17 март 2006 (UTC)
Не ми е проблем да го направя, но опитвам предварително обсъждане :-). -- Златко ± (беседа) 14:00, 17 март 2006 (UTC)

Картата

Дали бихме могли да ползваме картата на България при положение че е на страницата на правителството? Smartech 21:40, 4 април 2006 (UTC)

Часовата зона

Може би е добре да се уточни, че в България се ползва лятно време (UTC + 03:00) от последната неделя на март до последната неделя на октомври, както е в Европейския съюз.--Георги Д. Сотиров 11:18, 16 май 2006 (UTC)

Икономика

Изцяло преработих секцията "Икономика" и премахнах шаблона. Ако някой смята, че текста все още не отговаря на стандартите, да пише тук, или да постави шаблона отново. :-) --Cassini83 19:59, 17 юни 2006 (UTC)

Досадни неточности

Вени Марковски 02:32, 20 август 2006 (UTC): Има доста съществени неточности. Понеже статията е (или по-скоро: трябва да е) от най-сериозните в Уикипедия, не ми се иска да я редактирам направо, без предварителен разговор. Примери:

  • на кое място сме в света по население. Според руската версия - на 94-о, според нашата - на 90-о.
  • В раздела за икономика има наивни обяснения за икономическата криза (напр. "нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства води до натрупване на огромен за размерите на страната външен дълг" или "Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и потдатливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. "сива икономика" и "икономика в сянка"." и т.н.)
  • Старата Велика България може и да е така наречена от византийските летописци, но със сигурност не са използвали новогръцки (димотики) за тази цел, а по-вероятно стария гръцки (катаревус).
  • В секцията "Култура" има цитат от Васил Левски, който едва ли има нещо общо с културата.

Мисля, че източникът на тази статия не бива да е ЦРУ и Държавния департамент.

Някой да има нещо против да променим статията? Или първо да я обсъдим тук, за да не се натоварва главната страница?

Цитатът на Левски е част от темата за българската култура, там му е мястото. Апостолът е лицето на българския народ и неговото културно-историческо битие, той е гордост за всеки българин и дори македонистите би трябвало да го осъзнават и оценяват--Svik 03:20, 20 август 2006 (UTC).

- Нека погледнем над какво спорим, за да не става грешка. В статията пише: За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно. - Васил Левски, апостолът на свободата.
Цитатът на Левски е част от негово писмо до Ив. П. Кръшковски, 20.VI.1871 г., и гласи: "За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все (за) едно да вървим, ако ще бъдем хора". Иван Кършовски е в Първата и във Втората българска легия, в четата на Панайот Хитов е главен писар, там Левски е знаменосецът.
Дори в самата Уикипедия този цитат се среща поне по два начина. Виж напр. тук.
Ако ще се слага цитат, нека поне да бъде точен.
Пък и въпросът не е дали Левски е гордост за всеки българин (това е риторичен въпрос), а дали точно този цитат има нещо общо с културата. Левски е революционер, цитатите му имат смисъл в контекста на Априлското въстание, а и по-общо, в контекста на борбата за национално освобождение.
В статията "България" трябва да има постоянство. Например, ако има цитати, да ги има след всеки раздел, а не само след този за културата.
Цитат от Левски спокойно може да има в рамките на "Турско владичество" (което си е "Турско робство", но това е друга тема, нали?), но тогава в "Първа българска държава" може да се сложи нещо от Тервел, Борис, Симеон, Черноризец Храбър, в този за Второто българско царство - от Калоян, Иван-Асен II, и т.н. Защото нали целта е в Уикипедия да има само добри статии?
Иначе, ако трябва (?) да има непременно цитат от революционер за културата, Гоце Делчев (като говориш за македонизма:-) е казал "Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите" (Гоце Делчев. Писма и други материали. Издирил и подготвил за печат Д. Кьосев. С., 1967, с. 74.) Този цитат е свързан с културата, а онзи от Левски - не е. Но пак повтарям - нужно е постоянство и предсказуемост на статиите. Вени Марковски 10:39, 20 август 2006 (UTC)

Статия България и нейните подстраници (Икономика, История) са в много лошо състояние, но до сега тук както изглежда няма заинтересовани и с достатъчно знания и умения, които да тръгнат да се занимават с това. --V111P 20:35, 20 август 2006 (UTC)
Аз бих се захванал полека-лека; проблемът ми е, че искам да я свърша наведнъж, а темата е толкова голяма, че няма да стане. Т.е. ще има множество малки поправки. Може би трябва да приема този вариант на публикуване... Вени Марковски 22:16, 20 август 2006 (UTC)

Преместено от основната статия

Етимология на названията Бълтария, Балкан, съобразно източноиранските корени на прабългарите /по д-р Живко Г.Войников: Балкан, България – Нашият етноним е много древна дума с множество аналогии включително и ностратически. Някои от индоевропейските аналогии са: тохарското bāl, bālanma, хотаносакското bala, фригийското balaios, belo – власт, мощ, голям и balen – владетел, в ирландски bаillidh, balie, шотландски bailzie, френското /от келтски произход/ bailli. – съдия, управник. /EDGL/ В лувийски и хетски palha, pulhi – широк, голям, английското bulge – обемист, изпъкнал, голям, bulk – обем, големина, важен фактор, в норвежки foysa – изпъкнал, в руски балка – могила, хълм, възвишение. Интересно е че руското большой – голям, больше – повече, много, според Деркенс е заемка от староцърковнославянски, разбирай старобългарски, където болъjъ – голям, добър, в повече. Среща се само в руски более – повече, сърбохърватски boёёlj, и словенски boylji – по-добър. Славянското по произход пухлый, в български бухнал, чешки puchnouti, полски puchnašc, словенски puhniti – раздуващ се, увеличаващ размера си. /D-SIL/ В в корнеулски bronn – хълм, тракийски brink – обемист, оточен, подут. В ягнобски buk, пущунски bok, памирски buqi, сариколски bûq – хълм, в ягнобски baland, кюрдски bûland, пущунски biland, талишки biland, персийски boländ, шугнански baland, гилянски buland, язгулемски balant, сариколски bûland – висок, в ягнобски bulha - голям. /VS-ETD/ В ингушки bux – връх, boarz – хълм. /РИС/ В пехлеви bālistān – връх, buland - възвишен. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ В скандинавските езици balkr, английски balc, balk – граница, синор, в английски balcony /'bælkəni/ - тераса, балкон, респ. издигнато място, в ирландски bаlc – планински хребед. В.Стоянов посочва иранското bālā – висок като основа на афганското мъжко име Бало, което разглежда като аналогично на българскоите Балин, Бальо. /ВС-КПАБ стр.207/ В пехлеви bālak, осетински wæl, кюрдски bala, пущунски bāla, персийски bala, памирски bōlōr, гилянски bеlе – височина, високо място, в осетински bæyl – планинско било, bыlgеrоn – крайно планинско било. /VS-ETD/ Самата българска дума било няма славянски аналогии и е с явен осетински паралел. В кховарски boy – изправям се, а в български бой е ръст на човек. В тюркските езици боллук е изобилие. Тохарското bāl е в основата на названието България и Балкан. 1. Bāl – gar: голяма свещенна, величествена, могъща планина /от общоиндоевропейското gar, авестийското gairi – планина, в тох. kwar, kur - хълм/ Ако погледнем тохарските думи, ще получим Bālkwar, Bālkur – показващо близост до названието бугури, пугури, разновидност на етнонима българи, както и на топонима Балкария. Тази аналогия е предложена още от Флоринский, който се позовава на санскритска и персйиска етимология. /АС-ТІРБИ– 1гл,2ч/. Но под напора на мощните тюрски теории тя потъва в забрава. Нека разгледаме думата балкан. Първата част е тох. bāl, а втората е отново тохарска kania/kenia – страна. Получава се висока, голяма, издигната страна. Ако България се извежда от по-широко индоевропейска основа, то Балкан си е изцяло тохарска – bālkan/ia, голямя, свещенна страна синоним на България. Също може да предположим че pālgar би означавало възхвалявана, почитана планина, pālkania – възхвалявана, почитана страна, от тохарското pāl – възхвала. В персийски pālkāna, пущунски pāl-kānah – висок покрив. Официалната българска лингвистика смяташе “Балкан” за османотюркско понятие, базирайки се на първото му споменаване в 1490 г. от италиански дипломат. П.Коледаров доказа че названието Балкан присъства върху арабска карта, 100 години преди появата на турските поробители. И.Добрев посочва топонимът Balkan в унгарски документи споменат в 1181 г. и 1214 г. Среща се също в тюркските езици, башкирски mаlkаn, татарски bыlkыn, калмикски bаlkаn, тюркменски bаlхаn, киргизки Balkan-tоо, якутски pаlkаn и в ирансски /таджикски/ bаlkаn, все със значения планина, възвишение, било. /ИД-ОЧБПБ http://www.balkan-bolgnames.hit.bg / Може основателно да смятаме че думата е тохарска по произход, останало като топонимно название в Средна Азия, заимствано и в някои тюркски езици, персийски, пущунски, таджикски. При индоевропейците култът към планината-прародителка е много силен. Върховното божество, първоначално богинята-майка се олицитворява със земята и планината, напр. Де-Метра – майката Земя. Планината ражда бога символ на слънцето и гръмотевицата. Митра е роден от планината, Перун означава същото – роден от скала, респ. планина. Така че името България и българи отразяват много древни индоевропейски митологични символи. Българи – това е народът на Свещенната Планина, олицитворяваща представата за Бога. В съвременните памирски езици bulxor, означава планинец, което пряко потвърждава направените изводи. Осетинското ассы-балхар е названието на балкарците. В хотаносакски bulj, buljar, buljam, bulyata - възвеличаван. /Ch-DIV/ В рушански и хуфски bōlig – старши, старейшина, bolo – главен, върховен, blānd - висок. /ВС-РХТ/ В кховарски balyak, кашмирски bōjeŕ – силен, голям, юначен, герой. От същият корен е и титлата боляр/ин, боляри, боили – големци, властници. Старостин посочва изходното алтайско boju, тюркското bojur, монголското boj, тунгусоманчжурското buje, корейското pa`i-ha, японското uja, bija - възхваляван. Авторът смята че се касае за заемка в алтайските езици от друг език. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Кой е този език? Най-вероятно хотаносакски или тохарски. Думата болярин е заимствана в румънски, руски и албански bulár, bujar означава благороден, знатен по произход. /АС-СПА стр.177/ Според Л.Милетич във влахо-български грамоти с названието пургари се означават управниците на града, подобно на баварското пургар и немското бюргер – високопоставени гражадани. П.Добрев посочва и унгарското полгар – гражданин, поданник - аналогично на посочените примери. Или полгар, пургар се явява аналог на гражданин, големец, изобщо символ на упраление и държавност. В сакрален смисъл българин отразявя представата за свещенната планина, а в тривиален – просто планинец. Също виж протоалтайското *bóju, тюркски *bujur, монголски *boj, тунгусоманчжурски *buje, корейски *pai-ha, японски *úja/*bíjá – уважение, уважаван човек, също в протоалтайски *bójĺo, тюркски *boĺgu, моноголски *bolgu-ga, корейски *paihó, японски *bэsí-pa – учен човек. Според Старостин се касае за иранска заемка. /S-AE www.starling.rinet.ru/ По време на ІІ Българско царство славянското понятие Загора се явява аналог на България. Гора, задгорие и планина – България. В тракийски berga, ирландски brigit, старонемски burgund – висок, издигнат, бургунди – високи, издигнати хора. В староирландски briga, bara, barpa английски /от келтски произход/ barowe – хълм, ирландски barr – връх, baile - град. /P-IEW/,/EDGL/,/EID/ Келтското название на Уелс е Kembra, Кеmbrek, Kеmmbronn, откъдето е етнонима кимври, в литовски kumbris, kumbrys, във фригийски skumbr – хълм, възвишение, хребед. Така че кимври, Кембра – хълмиста страна. В осетински kъæmbыr – отвестна скала. /ОРС/ С фригийското понятие се обяснява българскто Шкумба – планинска река в съвр.Албания, горното течение на която се намирали в българското етническо землище, сега р.Шкумбини. В алтайските езици понятието планина се изразява с различни корени. Старостин посочва също протоалтайското *bi̯uge, тюркското *bögür, монголското *bögerüg, тунгусоманчжурското *bug, корейското *pàhoi, японски *bэ – скала, хълм. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Коренът bal, както и понятията за планина, хълм, височина са типични ностратически. В енисейските езици изходното *bɨĺ, кетското bɨld, симтското bɨĺĺa, означава всичко, много. /S-YE www.starling.rinet.ru/ Сравни с тюркменското, гагаузко, турско, карачаевобалкарско bol, чувашки pul, татарски mul, казахски, узбекски, киргизки mol – много, богат, изобилие. /VS-ETD/ Също българския турцизъм боллук – изобилие. Покорни посочва общоиндоевропейския корен bhelg^h, bhelЌg^, bhelЌ-n-g^, bheleg^, bhl•k^, означаващ: изобилен, нарастващ, раздуващ, бушуващ, подтискащ, застрашаващ, разбъркващ. Аналогична е семантиката на келтското племе белги, от галското belgae – гневните. От същия корен е хинди-урду buhaira, ирландското bagair – заплашващ, bagartha – заплаха, опасност, старонемското balger – бунтовник, размирник, старовисоконемското balca, bealca, balko – отделям /сравни с бълг.беля, обелвам/. /P-IEW/ Също в скандинавските езици ballr, английски beald, фризки, немски bald, готски balþ – безразсъден, смел, респ. balti – балти, смелчаци, храбредци, в руски се среща думата балда – луд, вятърничев, несериозен. Коренът е ностранически. Виж протоалтайското *bŭlv, тюркското *bul, монголското *buliγa, тунгусоманчжурското *bule – заграбвам, нападам, в старотюркски *bulun – пленник, също протоалтайското *bŭ̀ĺo, общотюркското *bulī, киргизкото buzuu, хакаското puzularg'a, турското, тюркменското bozmak, гагаузкото bozmaa, карачаевобалкарското buzarg'a, татарското bozu, узбекското buzmoq, монголското bulara, корейското *pirэ, японското *bэsì – изтощен, измъчен и протоалтайското *būĺa, тюркското *būĺ, монголското *bala, bulga, тунгусоманчжурското *bolga, японското *básúr – бунт, безпорядък, страх. В турски burul, киргизки bu`ruq, хакаски purux – сърдит. Друго сходно понятие е протоалтайското *buli, монголското *büli, тунгусоманчжурското *bul, японското *púr – смесен, разбъркан. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Това е едно от понятията спрягано от привържениците на тюркската теория за основа на българското етническо име, респ. общотюркското *bulga, в киргизки bulga, тувински, карачаевобалкарски bulg'a, татарски bolgatu, казахски bylgau, узбекски, якутски bula, хакаски pula, южноалтайски pyla, гагаузки bulamaa, тюркменски bulamak, турски bulamag - смесени. В угрофинските езици, в манси pol, хантски peltä, удмурски pilyny, коми pelny – разкол, също в манси piluŋkwe, хантски pêliwêsäŋ, унгарски félt, удмурски pulini, коми polom, лапландски ballat, фински pelata, естонски pelgama, мордвински pelems, вепски pölgastus – опасение, страх. /VS-ETD/ От същия ностратически корен е и славянското bujьnъ, bujь, старочешки buj, руското буйной, сървохърватското buуjan, старобългарското буjъ, съвр.българското буен – невъздържан, див, бесен, бунтуващ се. /D-SIL/ Виждаме че bolg, bulg е много древен и продуктивен палеолитен, предностратически корен, дал различни значения в съответните езикови семейства, свързани с увеличаващ се, раздуващ се, кожен мях, гневен, бушуващ, подтискащ и пр. В последните години различни лаици се опитват до привържат българското етническо име към името на легендарния келтски вожд Болг и свързваните с него келтско племе болги, респ. и белги. Тази традиция започва още от Възраждането, когато различни автори: Г.С. Раковски, Йеромонах Спиридон, които поставят т.нар. библейско начало, търсейки сред синовете на Яфет, митичните Болг и Брем, с които се мъчат да обвържат етническия ни произход. Те са повлияни от руската писмена традиция, която поставя Болг като брат на Словен, Рус, Коман и др. яфетови синове. Ив.Богоров смята Бългер за брат на Юрюк /Рюрик/, за да докаже родството на българи с руси. Разбира се подобен подход е наивен, ненаучен, целящ да повдигне националното самочувствие на поробените българи, лишен от всякаква историчност. /ХТ,Б-ИБ стр.45,46/ По същата логика Й.Константинов-Джинот, свързва етнонима българи направо с Бог!? Други пък изхождат от немското балгер, трети от тюркското булга, означаващи бунтовници, отцепници, или от булгамак – смесица, сбирщина. Всъщност сме свидетели на обикновенна заблуда, почиваща единствено на привидното звуково сходство, без да се вземе под внимание ностратическия характер на понятието, нямащо нищо общо с етнонима българи и много по-старо по произход. Друго разширение на ностратическия корен бал е тохарското palk, p.lk – светъл, блестящ, сияен, аналогично на славянското /руско/ пылаю – искря, блестя, славянското плава – светъл, блед. Прототохарското bhl.ghioā, отразява протоиндоевропейското *bhleg. В латински palidus, санскрит palitaā, протоиндоирански parita, авестийски p/barittannu, литовски piëlkas, английски pale, немски flawen – светъл, блед. /L-IAIL/ Тохарското palk е в по-далечна връзка с bāl – сияен, мощен, силен, свещен. Например palkkania – сияйна, светла земя е аналогично с bālkania – висока, свещена земя, е в основата на нашето Балкан, аналог на България, palkgar – сияйна, блестяща планина, респ. в тохарски palkkwar, palkkania – сияйна страна. Едно от названията на българите в източнизците е точно палгар, полгар, пугур. Отностно последното, може да посочим интересен угорски, хантски паралел, понятието pugorы, puxrkut означава селище разположено на хълм, на възвишение. /ТСЮ/ Предвид, древните тохаро-угорски езикови контакти, може тук да търсим и етимологията на тохарския топоним Бугур, град в подножието на Тяншан, унищожен от китайския пълковозец Ли Хуан Ли в 1 в.пр.н.е., по време на първия поход срещу Даван /Фергана/. В иранските езици сходството е по-далечно: средноперсийски brz, партянското b`rz, b`rz`g, согдийското brzn`t, хоремзийски mj`br`z – сияние, сияещ. /Ch-DIV/ От същия индоевропейски корен в славянските езици се образува названието на белия цвят. В руски белый, полски bialy, чешки biely, сръбски бео. /D-SIL/ Келтското Бел, Белинус е названието на слънчевия бог, Белтайн е неговия празник. В балтийските езици: латвийски bёls, bals, литовското balas – бял. В алтайските езици pialki, тунгусоманчжурски pialki, корейски p`nkai, японски pikav – светкавица и pajá, тунгусоманчжурски и японски paja – блед, също в протоалтайски *bagu, монголски *buγurul, тунгусоманчжурски *bag, корейски *pùhii – бял, в тюркски /каракалпакски/ bögrül'a – бял кон или овен. /S-AE www.starling.rinet.ru/ В чувашки pъlt, тюркменски balq, турски balkir, карачаевобалкарски, татарски, казахски balqy – сияние, блясък. В угрофинските езици, в хантски pögêl, лапландски p'all'k – бял, в манси volguŋkwe, унгарски világ, удмурски voleg, коми vol'avny, марийски valgy, лапландски vuell'ke, фински välke, естонски välk, мордвински valda, вепски vouktas - светлина. /VS-ETD/ В езика на баските bero – горящ, в грузински briali, мингрелски pure, шумерски bir – сияиещ, горящ, искрящ. /БКС www.euskara.narod.ru / Палеолитни, предостратически корени. Друга погрешна аналогия която се прави по отношение на българския етноним, е свързана с тюркското bulak, калмицкото bulg, староуйгурското pulak, монголското bulag - река, извор, ручей, т.е. българи – “речни хора”, обитаващи край реките, респ. Волга-Болга-болгари. Ностратически паралел показва галското bogach, английското bog, славянското bolonь, болото – блато, тюркското *bok – изпражнения, мръсотия, от където е българското боклук. Интересна е формата в американски английски bayuk – блато, което е заемка от езика на индианското племе чочави, обитавали Луизиана. Факт показващ древния, предностратически, палеолитен произход на думата. /СД-ПМ/

Населението на България

Настоящият текст:

Според официални данни годишно в България умират около 110 000 души, докато ражданията са около 70 000- 75 000 годишно. Това означава, че населението на страната намалява с около 40 000 души на година. Отчитанията на статистиците [източник?]сочат, че раждаемостта сред българското население бавно започва отново да се увеличава с около 5000 до 6000 деца на година от 2001 насам. Това означава, че отрицателният прираст на населението с тези темпове на развитие би се запазил до 2022 година, когато се очаква раждаемостта и смъртността да се изравнят по показатели. (100 000 на 100 000) До тогава населението на страната би намаляло до 6 900 000 души. едва след стабилизирането на демографските процеси след 2022 година се очаква постепенно увеличаване на населението на страната с около 3000 души годишно. това означава, че при тези запазени стойности населението до 2050 година би се увеличило до около 7 000 000 души при продължаващ растеж.

изглежда по-скоро като original research, който при това прави само една възможна екстраполация която: (1) почива на хипотеза за нарастване на раждаемостта през един продължителен период; (2) съвършенно не отчита миграцията (особено евентуалната масова имиграция); и (3) поне доколкото ми е известно, не се наблюдава в други европейски страни. Не съм убеден че такъв текст е подходящ за статията. Apcbg 07:31, 7 януари 2007 (UTC)

Избор на снимки

Дайте да решим кои снимки ще останат. Доста от сегашните са по-подходящи за История на България и Първа българска държава. Според мен тук могат да останат Партииния дом, Националната гвардия пред Президентството (по-подходящо би било Народното събрание), спътниковата снимка, изгледа към Мусала, евентуално Мадарския конник. Снимки на плажове с надпис отдолу че това бил град (трети или четвърти по големина) не трябва да има (евентуално само на един плаж, който да представя черноморието). Сградата на Националният исторически музей пък е напълно незначима. За еделвайса и Мадарския конник не съм сигурен, тъй като били все пак някакви символ (цветето - на туризма). За влака и метрото също се колебая - лъскави са, но това не е рекламна статия та да слагаме само лъскавите неща. --V111P 22:05, 29 януари 2007 (UTC)

Въпреки че сам съм слагал по-голямата част от снимките, съм съгласен да се махнат изображенията на Пловдив и Варна, защото днес някой булгазлия добавя своя град, но утре ще имат претенция Русе и Стара Загора. Така че евентуално Пловдив, Варна и Бургас нека да отпаднат. Другите снимки според мен са хубави и дават основни акценти от страната. А това, че сме сложили лъскави неща от България, не е лошо, както излиза от мнението на V111P. Тогава дайде някой катун да изложим.:)--Svik 00:56, 30 януари 2007 (UTC)

Може да се позлват снимките от тук: http://imagesfrombulgaria.com. Снимките са само от България, и са пуснати под Криейтив Комънс Признание 2.5 http://creativecommons.org/licenses/by/2.5/bg/. Според мен са идеални за целта.

Мизерно устройство и безправие

Трябва да се спомене че дебеловрати (вече гъзи) чичковци с парички командват парада и че за тях няма закони. Иначе сме много велика нация.

Войска

Нека някой да се захване и направи статия за Въоръжени сили на България.срамота имаме в Бг-вики подробни информация за Гърция например, а за БГ нищо.--Vammpi 17:29, 14 декември 2007 (UTC) , ама 4е... то тя я има вече...поздрав--Vammpi 17:31, 14 декември 2007 (UTC)

Втори и трети град

Здравейте колеги, забелязвам, че Варна е писан като втори град. Отдавна тази тема е дискутирана, но до сега си беше Пловдив. Идеята е да се докаже с доказателства кое е вярното, че ми омръзна този спор. Поздрави, Пенко Митев 19:45, 20 декември 2007 (UTC)

grao.bg - този източник ползваме и според него Пловдив е по-голям. (Може да трябва ръчно да си смениш енкодинга на Windows-1251.) --V111P 03:14, 21 декември 2007 (UTC)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беседа:България/Архив_1&oldid=8720552“.