Беседа:България

Архиви

---

2004–2007 • 2008 • 2009–2011 • 2012–2013 • 2016–2017

Музика

Здравейте колеги. Защо според статията българската музика свършва с естрадата? Редно е да се добави информация за музиката след соца, като попфолка, модерния поп, хип-хопа и тн. Quickfingers (беседа) 07:58, 15 юли 2018 (UTC)

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля, чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника.--Ket (беседа) 19:11, 15 юли 2018 (UTC)

Исках да чуя мненията и на други активни редактори по въпроса. Quickfingers (беседа) 06:44, 17 юли 2018 (UTC)

Предложение за структура

Мисля, че статията може да се възползва от малко по-разчупена структура, както следва:

1. География, която е първа и следователно си е на мястото;
2. История – също, но с вливане на „Византийско владичество“ във „Второ българско царство“;
3. Държавно устройство – добавяне на секция „Закон и ред“, преобразуване на „Въоръжени сили“ в „Международни отношения и въоръжени сили“;
4. Население – както е, но се чудя дали да не изведа „Здравеопазване“ в отделен раздел непосредствено след този, а образованието също да отиде в нов раздел („Образование и наука“);
5. Икономика – сливане на Първичен, Вторичен и Третичен в един подраздел „Сектори“; добавяне на подраздели „Финанси и данъчна политика“ и „Инфраструктура“;
6. Образование и наука, който до голяма степен ще дублира раздела Science and Technology в ен, но и ще събере доволна част от информацията за образователната система в Demographics; в население ще останат само цифрите за грамотност;
7. Култура, където има доста за рязане. Предлагам един общ блок от текст по модела на „Население“, следван от подраздели „Изкуства“ (евентуално), „Кухня“ и „Спорт“

Мнения? – Tourbillon ^Да ? 22:15, 11 август 2018 (UTC)

Аз нямам възражения. Каквото и да се направи, със сигурност ще е по-добре от сегашното състояние. Захванал си се с огромна задача, ако ти трябва помощ, мога да дам едно рамо, но нямам литература под ръка.--Ket (беседа) 11:38, 13 август 2018 (UTC)

Много вероятно е да се появят червени препратки. Литература ще трябва главно за секция История, нея ще я преработвам последна. – Tourbillon ^Да ? 07:10, 14 август 2018 (UTC)

Общо взето е добре. В Бразилия бях сложил главен раздел Инфраструктура, в който да влязат Образование и наука и Здравеопазване. В История е по-добре цялото Средновековие да се сбие в един раздел, Античност да се разшири малко. --Спас Колев (беседа) 10:56, 16 август 2018 (UTC)

Мислех си същото за античността. Икономиката ще излезе малко едра, но според мен има нужда. – Tourbillon ^Да ? 12:06, 19 август 2018 (UTC)

- Относно историческата част. Хубаво би било да се напише реалната година на основанене на Българската година, а тя е 632-ра, годината на Стара Велика България. През 681г. се подписва мирен договор между България (като държава) и Източната римска империя. Стига сме приемали дата, която е била удобна за БКП, че да могат през 1981 да отбележат 1300 годишнина. Дори самият Константин от Апамея, в днешна Сирия, на 6-ят Вселенски събор, в Константинопол, говори за война с България (като държава), а не за война с българи (като някакъв народ). Просто кан Аспарух, както и братята му, пренасят държавата, която изгражда баща им Кубрат.

Както летоброенето на днешна България не започва след освобождението и подписването на договора от Сан Стефано през 1878г., то следва да не прекъсваме и връзката със Стара Велика България. Ако историографията, един ден, потвърди и някоя от другите теории за по-ранни български държави, то трябва и тези дати да бъдат посочени. Все пак Именникът на Българските Канове(Владетели)е доста точен в по-голямата си част, та много е вероятно и за частта, която се счита за митологична, да е също толкова верен, но трябват изследвания.

Моля, който поддържа тази страница, да обърне внимание на годината и да коригира!

Благодаря предварително! 20:12, 25 юли 2021 (UTC)

Направил съмм го. В античността е малко сложно, защото множество държавни обедениня не са официализирани. Реално има прабългарски племена, обединени в племенен съюз и пр. Кубрат, но първи сведения че са обедени в държава научаваме за времето на Кубрат.Същевременно имаме няколко други прабългарски държави - Волжка България, Куберова България и естествено - Дунавска България. Ако се приеме, че киевската княгиня Олга Премъдра е потомка на Борис то излиза че има и още една прабългарска държава. Освен това столицата непрестанно се е местела - във Фанагория, в Плиска, Преслав, в Охрид, в Скопие, В Битоля... Все пак съм упоменал,че има българска държава и преди Исперих.Георгиалександров2 (беседа) 12:41, 5 декември 2024 (UTC)

Нестинарство

"Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българ"

Падам от смях. Първо още проф. Иваничка Георгиева преди повече от 30 години установи, че последните автевнични нестинари са излецнали през 60-те години. Днес има само имитатори с цел туризъм. Нейното мнение се споделя от всички български етнографи. Иначе в самото си начало нестинарите са изпазадали в религиозиен екстаз, и са получавали пророчески откровения.

Предполагам, че е по-правилно да се каже че"Нестинарството е празник посветен на Св.Константин и Елена. На този ден - 24 май - нестинарите танцуват боси па жарава с икона на св. Константин и Елена в ръце и не се изгарят. Обредът е характерен най-вече за Странджа. В миналото танцуващите са получавали пророчески откровения и били дарени с пророческа сила, а който се изгори били смята за грешен. Днес българските учени-етнолози считат че празника е загубил автентичния си вид, и се използва от имитаторите с цел туризъм"--195.96.245.240 09:05, 5 февруари 2019 (UTC)

Аз даже бих го махнал от тази статия - има съвсем локален характер и нищо национално специфично. --Спас Колев (беседа) 14:04, 6 февруари 2019 (UTC)

...да не говорим, че е поделен с друга нация и името е заемка от другия език. -- Мико (беседа) 14:14, 6 февруари 2019 (UTC)

Гъстота

Защо гъстотата не се обновява, когато я коригирам? — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 82.147.151.245 (беседа)

Защото се изчислява автоматично от стойностите на населението и площта. --Спас Колев (беседа) 09:29, 9 януари 2022 (UTC)

Раздел Музика

Здравейте искам да предложа промени в насока българско народно творчество. Смятам, че има доста неща ненаписани по тази тема, а бих желал да достигнат до повече хора.

"не е имало професионално музициране."...

    Въпреки това се развива самобитното музикално-танцово творчество, необятно по своята същност и разнообразие, неограничавано от никакви норми, подхранвано от творческият народен гений на хиляди индивидуални творци. Българската народна музика продължава своето естествено развитие, като се отличава от световната и създава своят уникален ритъм и неравноделен размер. Танцувалното разнообразие е изградено върху тези музикални ритми и се стига до там, че във всяко населено място в България да има свое отличително и разпознаваемо за областта хоро. В зависимост от стила и характера на музикално-танцовото творчество в българското землище се обособяват различни фолклорни области.          

... "В края на XIX век, след освобождението на България, се заражда"

--Ни-Кай (беседа) 10:20, 21 януари 2022 (UTC)

Може ли точен източник откъде е този цитат?--Rebelheartous (беседа) 11:04, 22 януари 2022 (UTC)

Във всички случаи липсата на професионални музиканти преди Освобождението е силно твърдение с нужда от източник. Появата на класическа музика чак след Освобождението вероятно е по-лесно проверима. --Спас Колев (беседа) 12:10, 22 януари 2022 (UTC)

Колев, извинявай, но не си ме разбрал. Аз не твърдя нищо подобно. Точно обратното говоря за българският фолклор, а не за класиката. Извинявай, че съм по-остър, но смятам за странно на страницата на България да не намираме нищо написано за нейният фоклор, музика, танци. Първо в ритмично отношение имаме най-богатото разнообразие от размери в цял свят. Танците ни също са водеща сила и уникални сами по-себе си. Обичаите ни? Според мен можем да вмъкнем много повече информация за българският фолклор, която да може спокойно да достига до по-голяма аудитория. Ни-Кай (беседа) 14:02, 4 февруари 2022 (UTC)

Точният източник на цитата е моите знания получени от учителите ми. Занимавам се с български фолклор пряко от години. В БАН има много сведения за това, което съм написал. А ето и няколко полезни уикита - Българско народно творчество, Народно творчество. Ни-Кай (беседа) 13:42, 4 февруари 2022 (UTC)

„ Точният източник на цитата е моите знания получени от учителите ми. “

А, не. Не работи на този принцип Уикипедия. Моля, прочетете Уикипедия:Благонадеждни източници и вижте тук как се цитират източници. Поздрави.--Rebelheartous (беседа) 14:30, 4 февруари 2022 (UTC)

Благодаря, ще прочета за източниците и цитирането.

Извинявам се, но тъкмо започвам и не съм наясно с доста неща се оказва.. Поздрави. Ни-Кай (беседа) 15:14, 4 февруари 2022 (UTC)

Етнически групи и техните религиозни групи.

"Преброяване 2021: Етнокултурна характеристика на населението" В този токумент много ясно се вижда, че стойностите който са публикувани нямат никаква матаматическа последователност. Пример преброените групи не могата да надвишават общия коефициент 100%. Както и са дадени числа като пример "86,1%" Разбирам един човек 1% а под 1% пример (0,2%) тук вече има съмнение тъй като преброените хора са цели хора и процента трябва да е цял.Според мен този модел на смятане грешен. Tevekülen (беседа) 13:35, 29 март 2024 (UTC)

„

Българите са държавообразуващият етнос и съставляват 84,8% от населението. Две от малцинствата, турците (8,8%) и циганите (4,9%), са относително по-многобройни; останалите 1,5% включват други малцинства

“

В този текст от раздела България#Население сумата от отделните дялове е точно 100%. Не знам за какви други данни говорите. Що се отнася до „преброените хора са цели хора и процента трябва да е цял“, един човек от 100 наистина е 1%, но един човек от 1000 е 0,1%. Така че отново не разбирам какво искате да кажете.
— Luchesar • Б/П 15:58, 29 март 2024 (UTC)

Няма нужда защото видях за къкво става въпрос и няма нужда да убеждавам хора който правят политически публикаций с цел политическа изгода . Затова повече няма да публикувам никаква информация от моята страна просто няма смисъл. Tevekülen (беседа) 15:49, 31 март 2024 (UTC)

Култура/Литература

В тази графа има много малко писано. Обособил съм няколко подпериода - старобългарскана книжнина, среднобългарска книжнина, възрожденска книжнина, следвързрожденска, периода между двете световни войно и след комунизма. Спрял съм до 1989, защото вече отиваме не на история, а на съвремие. В старобългарскана книжнина нямаше много какво да се пише, но в среднобългарската бе пропуснат Вторият златен/Сребърен век и Търновската школа с двете езикови реформи. Във Възраждане се получи по-голям подразделът, но това е защото в рамките на половин век книжната ни получава много бурно развитие, за да навакса за изоставанетона предните 4 века. Чудих се дали да не го разделя на зряло възраждане и късно възраждане, но е трудно да се сложи чертата на границата. Първите класни училища и български вестници се появяват 40-те години на XIX век, първият революционен вестник - 60-те години, Екзархията се създава 70-година. Затова реших че цялата възрожденска книжнина следва да е на едно място. след Възраждането разделите отново са по-малки, писал съм основно представителите поети и писатели и на кое течение са представители. Георгиалександров2 (беседа) 10:46, 5 декември 2024 (UTC)

Не съм съгласен статията да се пълни с небивалици за мартеници, Бат Баян и прочие измислици. Това е енциклопедия, а не статия за ширпотреба. Стилът трябва да е точен, кратък и ясен, като статията съдържа най-важното и безспорното. Освен това Уикипедия има дървовидна структура и за всичко си има отделни статии. Не е нужно да се дават излишни подробности тук, при положение, че за целта има специални статии. Поздрав! --Jingiby (беседа) 12:54, 5 декември 2024 (UTC)

На мен ми се струва, че си ударил голямата секира. Първо - статията има ужасно непълноти, неточности и пр. Да започнем с това, че термина Първа Българска държава е много спорен, още повече че масово се приема,че държавата ни е приемник на Стара Велика България, а и Кубер основава държава преди нас. Напоследък се налага термина Дунавска България. Отделно в историята има множество остарели трактовки, например че по времето на Петър настъпил упадък. Никой вече не вярва в това, при Петър имаш златен век на българската държава, дипломатическо признаване от съседите, строи се много повече отколкото при Симеон. Да беше казал, че армията отслабва - разбирам, ама ти работиш с постулати отпреди 30 години и повече. Второ - за литературата има големи пропускиЧовек като чете ще рече че не е имало втори златен век на българската книжнина. Хайде, за Възраждането разбирам защо си го махнал...донякъде. Там можеше да се синтезира, но ти си ударил голяма брадва. Бях обособил подраздели, махнал си и тях. За подпериодите след възраждането - бях написал основни представители и течения, т.е. съвсем в енциклопедичен стил. Махнал си и това. Не коментирам мартениците, но специално за литературата си играх два часа да я слагам, да добавям линкове, а ти просто така си взел решението и си цапнал всичко. като не ти харесав, можеше да го синтезираш.Георгиалександров2 (беседа) 13:10, 5 декември 2024 (UTC)

За другото не държа толкова, но за литературата много държа. Първо - някой е изписал преди мен представителите на Преславската школа и това стои. Същевременно няма нито един представител на Търновската, нито пък на Възраждането??? Човек ще си каже, че България свършва със Симеон и Петър. Второ в Преславската школа не са представени някои наистина видни личности като Наум Преславски и Йоан ЕКзарх. За сметка на това е писан Черноризец Храбър, а никой не знае кой е той и дали не е някой от вече споменатите. Някой е написал, че може да се направи подпериодизация, но след като я направих без цапната. Сега разбирам че в следвъзрожденската литература не трябва да споменаваме за хора като Йовков и Радичков който са предлаган за Нобел за литература (по една или друга причина не са избрани) и имат огромен международен авторитет. Специално пък литературата на Втората българска държава, след възрожденската и тази между двете световни войни бяха в енциклопедичен стил. "Играл" съм си два часа да диря насочващи линковеГеоргиалександров2 (беседа) 13:23, 5 декември 2024 (UTC)

Относно Симеон - написани са неистини

Представени са някакви стари трактовки по Венелин, Иречек и Златарски, какъв успешен цар е Симеон, а какъв слаб владетел - Петър. Реално нещата не са такива - при Петър държавата получава международно признание, продължава Златният век на културата, увеличават се икономическите възможности. Да, има социално разслоение, но то е неизбежно. Отделно, че страната е разсипана от войните на Симеон, т.е. твърденията "при Петър и Борис II страната постепенно преминала в упадък", са силно манипулативни и извадени от контекста. Що се отнася до твърдението, че "Симеон II създал и утвърдил Българската патриаршията за автокефална" - то те са нагла лъжа

Българската архиепископия е "произведена" в автокефална, тъкмо при Петър. Едно за да го признаят за цар "Цар без патриарх не може", второ за да легализират брака му с Мария-Ирина Лакапин. И трето - постигнат е труден компромис -Петър не е интронизиран в Константинопол. - нито от император Роман Лакапин, нито от патриарха; а в Преслав от собственият си патриарх. Така че църквата е става автокефалана (независима) през 927 при Петър. Достатъчно литература има по въпроса, нужно е само да се влезе в статията за цар Петгър и да се видят цитираниятаГеоргиалександров2 (беседа) 08:02, 13 май 2025 (UTC)

Георгиалександров2, Вие кой утвърден медиевист сте? И ако сте такъв, Вашето мнение, общоприето ли е? Добре е да пишете по-умерено и по-важното - източници.--Akeckarov (беседа) 08:41, 13 май 2025 (UTC)

В статията за Петър са цитирани не едно и две имена по този въпрос. Пример - проф. Пламен Павлов. Също и проф. Георги Атанасов. ::проф. Божидар Димитров също е писал, че това са остарели схващания, както и много други съвременни историци. Тук бях дал източници. Виждам че сте ги махнал???? Може би ще обясните какво не харесвате в доказани имена. Освен това съм писал повече от умерено. Но понеже виждам, че държите да работим с понятия, които отдавна са оспорени от куп историци ще ви помоля на свой ред за източници

На другият Ви въпрос - не, не съм утвърден медиевист, а Вие такъв ли сте? Общоприето ли е мнението, че при Петър има упадък̊̊ (защото напр. проф. Пл.Павлов пише за "нарастнали икономически възможности" и привежда археологически доказателства?) Или че при Симеон се създава автокефелна църква? Може ли за цитиране коя година и при кой владетел става автокефална църквата и по какъв повод? Георгиалександров2 (беседа) 11:44, 13 май 2025 (UTC)

О, благодаря, че обръщате внимание, колко крайна е статията на цар Петър - "мит", "погрешно" и т.н. Ще трябва де се поработи. Приносите Ви, често отразяват крайни оценки, пристрастия или пък покзват, че не знаете как коректно цитира научна литература. Примерът с "източника", който не само аз махам, го показва. Всъщност, "източникът" е махнат не заради самия себе си (макар че си заслужава да бъде махнат), а тъй като е махнат целия текст. Прочетете резюметата.

И, не, не съм медиевист и не претендирам. Не се изразявам крайно и уважавам това, което са написали учените преди Павлов и Атанасов.--Akeckarov (беседа) 12:38, 13 май 2025 (UTC)

Георгиалександров2, може да се сравни как тези неща са написани в статията Петър I (България) сега. Няма "мит", "погрешно", как Пламен Павлов бил развенчал нещо си и т.н. Има ги изложени и двете версии. Нямам нищо против да се работи още в тази посока, но умерено и коректно без крайности. Точно затова писания като тези по-горе ("нагла лъжа", макар и в беседа) са не на място.--Akeckarov (беседа) 14:50, 13 май 2025 (UTC)