Беседа:Социален реализъм

Обсъждане на термина

Копирано от Потребител беседа:Liglioto --Ket (беседа) 14:52, 20 юли 2023 (UTC)

Здравей, би ли помогнал с този казус: превеждам биографията на Максим Горки и попаднах на термина социален реализъм, (което не бивало да се бърка със социалистически реализъм). Обаче като тръгнах да чета що е то, открих че българската статия за понятието касае по-скоро германски феномен, а не общо понятие, както например английската и руската статии. Та въпросите ми са: правилно ли е свързана нашата социален реализъм в Уикиданни; защо няма такава статия на немски; и най-важното - Максим Горки какъв е бил? Ket (беседа) 12:02, 29 юни 2023 (UTC)

Здравей, с удоволствие ще погледна нещата, трябва ми обаче няколко дена време. Liglioto (беседа) 11:09, 2 юли 2023 (UTC)

Здравей, Ket.

Ето и моят отговор:

1. Социален реализъм и социалистически реализъм действително са различни неща.

а.) Социалният реализъм има за цел да привлече вниманието към реалните социално-политически и икономически условия на работническата класа като средство за критика на властовите структури, които стоят зад тези условия. Понякога терминът се използва в по-тесен смисъл за движението в изкуството, което процъфтява между двете световни войни като реакция на трудностите и проблемите, от които страдат обикновените хора след Крахът на Уолстрийт (1929 г.). Целта е била политическа – да се разкрият влошаващите се условия на бедните и трудещите се и да се потърси отговорност от власт имащите. В центъра са реални, социални пролеми.

б.) Социалистическият реализъм е официална форма на изкуство в СССР, институционализирана от Йосиф Сталин през 1934 г. и по-късно е възприета от съюзническите комунистически партии по света. Той се различава от социалния реализъм по това, че не само представя условията на бедните и трудещите се, но и предава напрежението между две противоположни сили, например между селяните и техния феодален господар с цел създаване на политическо въздействие, политическо напрежение, пропаганда в полза на държавната идеология/доктрина/режим. Т.е. това е не свободно изкуство, ами изкуство дикутвано от държавното ръководство, за да настройва селяните и работническата класа, срещу богати крупни земевладелци, аристократи, интелектуалци и др. и по този начин да се оправдават репресиите срещу последната група хора. Освен това, много от социалните проблеми са стилизирани и не са до там „реалистични“ - тракторист, който гледа право напред “към социалистическото бъдеще“...

Лев Троцки подлага съветското изкуство на фундаментална критика (Изкуство и революция, 1939 г.). Докато Октомврийската революция била дала известен тласък на културното творчество, то държавния апарат/бюрокрацията потискали изкуството с тоталитарна ръка. Оттук нататък единствената цел на социалистическия реализъм била, той да се кланя на лидерите и да създава митове.

Лев Толстой: "Стилът на официалната съветска живопис днес се нарича "социалистически реализъм". Това име очевидно му е дадено от някой ръководител на някоя художествена секция. Този реализъм се състои в подражание на провинциалните дагеротипии от третата четвърт на миналия век; "социалистическият" характер очевидно се състои в това, с помощта на манипулирани фотографии, да се изобразяват събития, които никога не са се случвали. Не е възможно да се четат съветски стихове и романи или да се гледат репродукции на съветски скулптури без чувство на физическо отвращение и ужас: В тези произведения функционери, въоръжени с перо, четка или длето, под надзора на функционери, въоръжени с пистолети "Маузер", увековечават "велики" и "гениални" лидери, които в действителност не притежават и искрица величие и гениалност. Изкуството на Сталиновата епоха ще остане в историята като най-ярък израз на най-дълбокия упадък на пролетарската революция."

Т.е., това не е естествено възникнало течение в изкуството, ами изкуствено създадена от държавни служители творческа доктрина, която изопъчено изобразява някакво въображаемо, стилизирано цветущо настояще на съветската работническа класа (което реално въобще не е било такова), колко добре уж е тя днес в сравнение с аристократичното царско минало, и по този начин възхвалява съветските държавни лидери.

Троцки подчертава принцнипната свобода на изкуството, поради което една истински революционна партия не би могла и не би искала да контролира изкуството. "Изкуството и науката не само не търсят ръководство, но по самата си същност не могат да търпят такова". Изкуството би могло да служи на революцията само ако остане вярно на себе си.

Виж например това - някогашният селянин, измъчен, прегърбен, с рало и изтормозен кон - оре нива, а „модерният“ съветски ТКЗС-ар го гледа с лека надсмешка, знаейки зад себе си мощните индустриални съветски машини (комбайни, трактори и т.н.).

--> извод: А.) - показва социални проблеми и търси отговорност от власт имащите (= критика); Б.) - показва решените социални проблеми и просперитета на „обилновените хора“ благодарение на власт имащите (= величаене).

2. Българската статия НЕ е правилно свързана в Уикиданни. Българската статия установих, че е буквален превод на уводната част на една немска Уикипедия-статия - „Neue Sachlichkeit (Literatur)“ - може да се преведе като „Нова вещественост (Литература)“ или „Нова обективност (Литература)“ - това е стилистично направление в изкуството и статията е специализирана само на влиянието му в литературата. Страницата съществува само на немски и македонски езици.

По-голяма популярност има статията в немската Уикипедия – Neue Sachlichkeit (Kunst) - в превод: „Нова вещественост (изкуство)“ или „Нова обективност (изкуство)“, която засяга стилистичното направление като цяло в изкуствата, не само в литературата. Тая по-обща статия я има на 35 езика, например, руски – „Новая вещественность“ и английски „New Objectivity“; българска статия за общия термин няма. Както казах, българската се отнася само до термина, използван в литературното изкуство.

Както се вижда от статиите на различни езици – става въпрос за стилистично направление, появило се в Германия около 1920-те г.

След Първата световна война и под влиянието на сериозните социално-политически сътресения, чиято кулминация е падането на Германската империя и провъзгласяването на Ваймарската република, под влиянието на италианската метафизична живопис (Pittura metafisica) се появява Новата вещественост като направление в изкуството, което след преломите и утопиите на авангарда в смисъла на дезилюзиониране, намира пътя обратно към предмета, всекидневния обект, ясна живописна концепция и обективиращ начин на изобразяване. "Призивът за ред" (Retour à l'ordre; Return to order), който вече е прозвучал гръмко във Франция още по време на Първата световна война, слага началото на едно ново завръщане към принципите на реда и художествените традиции в изкуството. Обръща се гръб на Авангарда, Експресионизма, и всичко става обективно, следва традициите, реда, трезвеното мислене, всичко е подредено.

По мнение на Урсула Хорн (1972), Новата вещественост е подчертава мрачното, статичното и трезвото, отразява чертите на основната техногенна нагласа на модерния мениджмънт и инженерство, възглед за реалността, който съответства на капиталистическата рационализация. Картините изглеждат толкова технични, защото всяка емоция се е смятала за необективна. Препратката към трудовете на социолога и икономиста Макс Вебер и неговата тема за рационализацията е недвусмислена: Новата вещественост е израз на ефективността и стабилизацията на капиталистическото масово производство, което скъсва с буржоазните представи за индивидуалност и уют и допринася за обезличаването на творческите и художествените форми на изразяване.

Според френският историк на културата Жан Клер, Новата вещественост е форма на изразяване на меланхолията на междувоенния период (между Първата и Втората световни войни), като по този начин противоречи на общоприетата доктрина, че Новата вещественост е лишена от емоционалност. Меланхолията е емоцията.

--> Социален реализъм, социалистичен реализиъм и Нова вещественост са и трите съвършено различни понятия.

3. Максим Горки е несъмнено основоположник на социалистическия реализъм в литературата в СССР.

Известна фраза на Юрий Олеша гласи: писателят е „инженер на човешките души“. Със своя талант той трябва да въздейства на читателя като пропагандист. Той възпитава читателя в дух на лоялност към партията и я подкрепя в борбата за победа на комунизма. Субективните действия и стремежи на индивида трябвало да съответстват на обективния ход на историята. Ленин пише: „Литературата трябва да стане партийна литература... Долу безпартийните литератори. Долу свръхчовешките литератори! Литературното творчество трябва да стане част от общото пролетарско дело, 'с винтове и колелца' на един-единствен велик социалдемократически механизъм, приведен в действие от целия съзнателен авангард на цялата работническа класа".

Максим Горки пише за социалистическия реализъм по следното:

"Жизненоважно и творчески необходимо е нашите писатели да се издигнат до гледна точка, от чиято височина - и само от нейната височина - ясно се виждат всички мръсни престъпления на капитализма, цялата подлост на неговите кървави намерения и се вижда цялото величие на героичното дело на пролетариата-диктатор."

Той също така подчертава:

"Писателят трябва добре да познава историята на миналото и да познава социалните явления на настоящето, в което той е призван да изпълнява едновременно две роли: на акушер и гробар."

Горки е считал, че основната задача на социалистическия реализъм е да култивира социалистически и революционен поглед към света и съответното му осмисляне.

Белоруският съветски писател Васил Бъйков нарича социалистическия реализъм най-напредналия и изпитан метод:

„И така, какво можем да направим ние, писателите, майсторите на словото, хуманистите, които сме избрали за свой метод на писане най-напредналия и изпитан метод на социалистическия реализъм?“

----

Казусът решен? :)

Поздрави,
Liglioto (беседа) 00:06, 3 юли 2023 (UTC)