Битка при Керч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битката при Керч водят съветски и немско-румънски войски през май 1942 г. по време на Втората световна война. Завършва с тежко поражение на Червената армия, която губи Керченския полуостров и възможността да помогне на обсадения Севастопол.

Предпоставките за битката започват да се оформят през есента на 1941 г., когато германските войски овладяват почти целия Кримски полуостров (без крепостта Севастопол)[1]. В последните дни на годината съветското главно командване (Ставка на върховното главно командване) стоварва в източния край на Крим, при Феодосия и Керч, 40-хиляден десант[2]. Първоначалната му задача – да отслаби немския натиск върху Севастопол, е постигната. Впоследствие Ставката съсредоточава значителни сили на овладения Керченски полуостров и се готви да изгони немците от целия Крим, но съветската офанзива, започната в края на февруари 1942 г., се проваля[3].

С директива до германските войски на Източния фронт от 5 април 1942 г. Хитлер поставя ликвидирането на съветския плацдарм в Керч като една от задачите, които трябва да бъдат изпълнени преди решителното настъпление на Вермахта към Сталинград и Кавказ[4]. На 8 май германската 11-а армия на генерал Ерих фон Манщайн (осем дивизии, в т. ч. една танкова и две румънски, и допълнителни части) предприема офанзива на Керченския полуостров срещу съветските войски от Кримския фронт (седемнадесет дивизии, четири танкови бригади и др. части под командването на генерал Дмитрий Козлов и надзора на представителя на главното командване Лев Мехлис)[5]. Противно на очакванията на своя противник, Манщайн нанася главния удар в южния участък на съветската отбрана, при Парпач (откъм Черно море). След немския пробив от юг главните съветски сили, дислоцирани в центъра и на северния участък на фронта, са обкръжени и унищожени от немско-румънските сили с помощта на авиацията. Град Керч е превзет на 16 май[6].[3] Битката завършва пет дни по-късно. Остатъците от съветските войски (малко над 116 000 души[7]) са евакуирани по море на Таманския полуостров[8].[9] Няколко хиляди съветски бойци се сражават до края на октомври в каменоломните при Аджимушкай[10].

В резултат на битката при Керч съветската армия понася сериозни човешки и материални загуби. Пленени са между 150 000 и 176 000 души, повече от 1 100 оръдия, над 250 танка и друга бойна техника[11].[8] Жертвите от германска страна са 7 500[3]. Потенциалната заплаха за южния фланг на Вермахта е отстранена и се създават предпоставки за настъплението му към Кавказ (виж Битка при Сталинград).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Манштейн, Э. Утерянные победы, Москва 1999, стр. 234 (Проект "Военная литература", 4.4.2008)
  2. Большая советская энциклопедия (БСЭ): Керченско-Феодосийская десантная операция 1941—42 (взето от сайта Культура Вологодской области на 4.4.2008)
  3. а б в Николов, Р. 1942 - годината на провалените амбиции, във: Военноисторически сборник, 2004, кн. 4, стр. 46 (Военно издателство, 4.4.2008)
  4. Дёрр, Г. Поход на Сталинград, Москва 1957, стр. 128 (Проект "Военная литература", 4.4.2008)
  5. Манштейн, стр. 259-260 (4.4.2008)
  6. Манштейн, стр. 262-265 (4.4.2008)
  7. Бешанов, В. Год 1942 — „учебный“, Харвест, 2003, стр. 189 (Проект "Военная литература", 11.4.2008)
  8. а б Уткин, А. Вторая мировая война, Москва 2002, глава 10 (Проект "Военная литература", 3.4.2008)
  9. Великая Отечественная война Советского Союза 1941-1945: Краткая история, Москва, Воениздат, 1984, стр. 140 (Проект "Военная литература", 11.4.2008)
  10. История Второй мировой войны 1939-1945, Москва, Воениздат 1973-, т. 5, гл. 5, Сражения на Керченском полуострове и в районе Харькова (от сайта История России. Всемирная, мировая история, 3.6.2008)
  11. Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, Москва 1999, стр. 313 (Проект "Военная литература"); Манштейн, стр. 265 (4.4.2008)