Блъдхаунд Ганг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Bloodhound Gang.jpg

Bloodhound Gang или Блъдхаунд Ганг е американска рок група, създадена през 1994 от двама приятели, Джеймс Франкс (известен като Джими Поп) и Люпус Тъндър, живеещи в малкото градче Кинг ъф Прусия, Пенсилвания. Групата старира като хип-хоп формация с хеви метъл влияния, използваща главно музикални семпли при композирането на музиката си, но скоро след това се преориентира към по-твърд саунд, започвайки да използват реални музикални инструменти. Стилът на Bloodhound Gang е твърде разнообразен, варирайки от хеви метъл, през алтернатив и фънк, до пънк и хардкор, като на моменти в музиката им се прокрадват дори хип-хоп и диско елементи. Известни са със своите хумористични и агресивни текстове, правещи всевъзможни шеги и гаври с различни табута и неприлични теми, като расова дискриминация, секс (включително хомосексуалност), орален секс, публични личности, политика, дрога, както и иронични гаври със самите себе си. Песните им са пълни с метафори, игри на думи и различни алюзии, като нерядко контекстът е вулгарен или сатиричен.

Структурата на песните им е изключително проста и лесна за възпроизвеждане, без особено сложни рифове и сола, а звученето им е весело и забавно, в много случаи дори танцувално. Стилът, който може би най-точно характеризира музиката им е фънк метъл .

История[редактиране | edit source]

Ранните години[редактиране | edit source]

Групата, чието име е взаимствано от популярно предаване за деца, излъчвано по американския канал PBS през 80-те и 90-те, е създадена от тийнейджъра Джеймс Франкс и неговият приятел Мат Стиглиано в края на 80-те като кавър-група на Depeche Mode, като цялата им музика се базира на музикални семпли. Групата включва освен Джими и Люпус още трима члена, подвизаващи се под псевдонимите Daddy Long Legs, Foof и Buba K. Love. В този състав момчетата записват първата си демо касета, озаглавена "Just Another Demo". Музикалният стил в него клони към фънк хип-хоп с метъл забежки, интегрирани отново чрез семпли, а текстовете от самото начало са с хумористичен и пародиен характер. С издаването на второто си демо "The Original Motion Picture Soundtrack to Hitler's Handicapped Helpers" групата си осигурява договор със звукозаписното студио "Cheese Factory Records". Съставът претърпява промени, като Foof и Buba K. Love напускат, а на тяхно място се присъединяват M.S.G. и SkipO'Po2mus. В новия състав групата издава първото си EP "Dingelberry Haze", което привлича вниманието на компанията "Sony Music America" и скоро след това е подписан професионален договор за издаването на първия официален албум на Bloodhound Gang.

Така през 1995 се появява първият студиен албум "Use Your Fingers", спазващ стиловата насока от фънк хип-хоп с метъл елементи, като в албума присъстват дори две изцяло пънк рок парчета "Kids in America" и "K.I.D.S. Incorporated", в които Люпус за пръв път взима участие като китарист(останалите парчета са изцяло семплирани, като само в някои от тях се срещат духови инструменти). Албумът обаче се оказва тотален финансов провал и договорът със "Sony Music" е прекратен по настояване на компанията. Освен това в групата настъпват радикални промени, като намиращият се в неразбирателство с Джими Поп втори фронтмен Daddy Long Legs напуска, а с него и останалите членове без Люпус. На тяхно място са привикани басиста Джерд Хаселхоф (известен още като Ивъл Джерд), който води със себе си барабанистът на предната си група(Vaginal Bloodphart) Спанки Джи и диджейя DJ Q-Ball. Взето е решение групата да се преориентира към-по твърда музика, без да се изоставя фънк звученето и хумористичните текстове, дело на главния вокал Джими Поп.

От хип-хоп към рок[редактиране | edit source]

Така се стига до записването на вторият албум "One Fierce Beer Coaster", издаден 1996, който изненадващо се превръща в огромен успех, главно с хит-сингъла "Fire Water Burn", обиколил всички радиостанции в Америка и Европа. Саундът в албума е сравнително тежък, клонящ главно към пънк и алтернатив, но включващ и акустични моменти, електронни ефекти и синтезатори. Лириките са откровено агресивни и често сексуални, но с чувство за хумор и самоирония. Освен това се срещат теми като социална отхвърленост ( "Why's Everybody Always Pickin' on Me?"), религия ("Asleep at the Wheel"), политика, а финалното парче е емоционално откровение на групата относно публичните си изяви. Включен е кавър на песента "It's Tricky" на денс-рап изпълнителите Run D.M.C., която звучи значително по-тежко и динамично от оригинала, подплатена с тежки китари и дръм соло.

След няколкогодишна пауза, прекарана в безспирни турнета из Щатите и Европа, Bloodhound Gang се завръща в студиото за записите на третия си албум "Hooray for Boobies" излязъл в края на 1999. Музиката в него е по-разнообразна от тази в предния, но отново тежка и същевременно игрива, а сингълът "The Bad Touch", звучащ като диско хит от 80-те години и с веселия си рефрен ("You and me, baby, ain't nothing but mammals,/so let's do it like they do on the Discovery Channel") достига до номер едно в класациите и не слиза от ефир и до днес. Темите в албума варират от прослава на женския полов орган ("Three Point One Four", вдъхновена от раздялата на Джими с бившата си приятелка), порно актрисите ("The Ballad of Chasey Lain", прочувстена кореспонденция в писмена форма между Джими Поп и любимата му порно-звезда Чейси Лейн) и оралната любов ("Yummy Down On This"), през откровена агресия ("I Hope You Die") и груби гаври с какво ли не ("Mope", в песента присъства дори мотив от парчето на Металика "For Whom the Bell Tolls" и мелодията на играта "PacMan"), та до религия ("Hell Yeah", откровенията на Джими относно въпроса какво би направил, ако е бог) и наркотици ("Along Comes Mary", която е избрана за саундтрак към филма "Half Baked"). Всичко това подплатено със свежа доза хумор и погледнато под един различен нестандартен ъгъл. Звученето е определено купонджийско, забавно и непретенциозно. Албумът е най-големият комерсиален успех на групата до момента. В него барабанист е все още Спанки Джи, който обаче напуска групата още преди издаването му и е заменен от Уили (The New Guy).

През 2003 групата издава своята първа DVD-документация, обхващаща интернационалното им турне през 1997, промоциращо албума "One Fierce Beer Coaster".

Наскоро(месец Септември 2005 година) бе издаден и дългоочакваният им нов албум "Hefty Fine".

Философия[редактиране | edit source]

"Философията" на Bloodhound Gang е напълно проста и неангажираща. Всички шеги и пародии са сътворени единствено за удоволствие на членовете на групата, като не взимат никакво конкретно социално или политическо отношение въпреки честата намеса на известни личности и институции. По думите на самите музиканти, групата не се взима насериозно и не очаква да бъде взимана насериозно от който и да било. Думите на фронтмена Джими Поп ни казват всичко: "Що за побъркан свят е този, в който живеем, щом всички слушат нашата музика".

Членове[редактиране | edit source]

Дискография[редактиране | edit source]

Демота и EP[редактиране | edit source]

  • Just Another Demo
  • The Original Motion Picture Soundtrack to Hitler's Handicapped Helpers
  • Dingelberry Haze (1994)

Видеография[редактиране | edit source]

Видеоклипове[редактиране | edit source]

Видеоклиповете на Bloodhound Gang са неделима част от шеговития имидж на групата, като почти всеки клип разказва определена забавна история, много често разкриваща абсурдни ситуации и герои. Всички клипове са измислени изцяло от членовете на Bloodhound Gang, които са главни герои във всички от тях.

  • "Mama Say" (Use Your Fingers)
  • "Kiss Me Where It Smells Funny" (One Fierce Beer Coaster)
  • "Fire Water Burn" (One Fierce Beer Coaster)
  • "Why's Everybody Always Pickin' on Me?" (One Fierce Beer Coaster)
  • "The Inevitable Return of the Great White Dope" (Hooray for Boobies), пародия по филма "Scary Movie"
  • "Mope" (Hooray for Boobies)
  • "The Ballad of Chasey Lain" (Hooray for Boobies)
  • "The Bad Touch" (Hooray for Boobies)
  • "Along Comes Mary" (Hooray for Boobies)
  • "Foxtrot Uniform Charlie Kilo" (Hefty Fine)
  • "Uhn Tiss Uhn Tiss Uhn Tiss" (Hefty Fine)

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]