Боне Китанов
| Боне Китанов | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Боне Атанасов Китанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1879 година[2] в струмишкото село Колешино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[1] В 1903 година влиза във ВМОРО и служи като куриер и член на милицията на селото. В 1904 година участва с четата на Христо Чернопеев в нападението и изгарянето на чифлика Три води.[3] В 1905 година става десетар на селската милиция и участва в посрещането и изпращането на нелегални чети.[4] Деец е на ВМОРО до Хуриета, а след изпаряването му отново се захваща с революционна дейност.[4]
По време на Междусъюзническата война в 1913 година, при окупацията на Струмишко от гръцки войски с въоръжена чета дава сражение в Колешино, след което се изтеглят в Беласица, откъдето нападат гръцки части до изтеглянето им.[4]
Участва в Първата световна война като войник от Българската армия.[4]
След войната участва във възстановяването на ВМРО. В 1923 година, преследван от властите, е принуден да стане нелегален и влиза в четата на Георги Въндев. По-късно се оттегля да се лекува в Петрич и в 1925 година след амнистия се връща в Колешино, но продължава да се занимава с революционна дейност.[4]
На 30 март 1943 година,[4] като жител на Колешино,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 67.
- ↑ Към 30 март 1943 година е на 64 години.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 266. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 68.
