Брадфорд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Брадфорд
Bradford
Bradford Cityscape.JPG
Англия
Red pog.png
Брадфорд
Западен Йоркшър
Red pog.png
Брадфорд
Страна Флаг на Великобритания Великобритания
Съставна страна Флаг на Англия Англия
Адм. графство Западен Йоркшър
Официален сайт http://www.bradford.gov.uk
Брадфорд в Общомедия

Бра̀дфорд (на английски Bradford, звуков файл за английското произношение [1]) е град в Англия, графство Западен Йоркшър с население около 300 717 жители. Той е административен и стопански център на едноименната община Брадфорд. Намира се на 14 km западно от Лийдс и двата града са фактически съединени.

Брадфорд винаги е бил смятан за работнически град със задимен въздух и тежки жилищни условия. Преживява разцвета си през викторианската епоха като център на вълнено-текстилната индустрия. До Втората световна война е призната световна столица на търговията с вълнен текстил. След 1960-те тук се заселват над 60 000 индийци и пакистанци, което изменя физиономията на града. Със замирането на традиционната промишленост съвременният Брадфорд упорито се бори за нова роля. Викторианските постройки са обновени и централната част добива привлекателен вид. Особено впечатляващи са сградите на кметството (City Hall) и Вълнената борса (Wool Exchange).

Брадфорд е катедрален град. По размери катедралата му сравнително скромна, близка до тази в Шефилд, и значително отстъпва по монументалност и внушителност на прочутите английски катедрали (Кентърбъри, Йорк, Линкълн, Уинчестър, Солсбъри).

Университетът на Брадфорд е основан през 1966 г.

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Национален музей на фотографията, киното и телевизията (National Museum of Photography, Film and Television) – впечатляващо модерно представяне на историята и развитието на тези изкуства и технологии.
  • Солтейр (Saltaire) - предградие, намиращо се на 5 км северно от града. Модел на индустриално село и текстилна фабрика (воденица), построен през 1851 от вълнения барон сър Тайтъс Солт (Sir Titus Salt). Селото се е състояло от 850 къщи и 45 приюта за бедни, като е имало собствени училища, болници, паркове, бани и жп. гара. Къщите са били с добро осветление, отопление, вентилация и други удобства. Селото е построено от жълтеникав местен камък в неоиталиански стил. Фабриката (Salt’s Mill), отворена през 1853, наподобява италиански дворец и по размери надхвърля катедралата “Сейнт Пол” в Лондон, като за онова време е била най-голямата фабрика в света. Нейните 1 200 тъкачни стана са произвеждали над 30 000 ярда (ок. 27 000 метра) вълнен плат дневно. Понастоящем сградата е средището на селото, като е преустроена в зали и места за занаяти, изкуство, магазини и др. Част от нея е изложба-музей на най-голямата в света колекция (1853 Gallery) от произведения на художника Дейвид Хокни (David Hockney), роден в Брадфорд. Селото е със статута на паметник под закрилата на ЮНЕСКО.
  • Село Торнтън, в покрайнините на Брадфорд, е родното място на сестрите Бронте, а в близост до Брадфорд (на около 13 km) се намира и домът им Хауърт (Haworth)

Личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]