Буриданово магаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Политическа карикатура, показваща Американския конгрес като Буриданското магаре, двоумящо се между пътя за Панама и пътя за Никарагуа.

Буридановото магаре е илюстрация на парадокс във философията в концепцията за свободна воля.

Въпреки че е кръстен на него, парадоксът не е създаден от самия Жан Буридан. Той е споменат за пръв път от Аристотел, питащ се как куче, изправено пред избора между две еднакво изкушаващи храни, би могло да направи разумен избор между тях.

Буридан не обсъжда този проблем. За сметка на това той е привърженик на моралния детерминизъм, според който, освен в случай на невежество или външни пречки, човек, изправен пред алтернативни действия, винаги би избрал по-доброто. Буридан допуска, че волята би могла да забави избора, за да оцени по-добре възможните последствия от избора. По-късни автори иронизират този възглед, описвайки магаре, което, изправено през две еднакво желани и достъпни копи сено, би умряло от глад, докато обмисля решението си.

История[редактиране | edit source]

Парадоксът предшества Буридан; датира от Античността, намерен в За небето на Аристотел. Аристотел, осмивайки софистката идея, че Земята е неподвижна, само защото е кръгла и всичките сили трябва да са равни във всички посоки, казвайки това е толкова смешно, колко казвайки, че:

...гладен и жаден човек, намиращ се между храна и вода, трябва непременно да остане там, където е и да умре от глад.

Гърците обаче ползвали този парадокс само като аналогия в контекста на дискусиите за равновесието на физичните сили.

Принципът на Буридан[редактиране | edit source]

Математическа основа на ситуацията на Буридон се дава през 1984 в работа на американския компютърен специалист Лесли Лампорт, според който винаги ще има стартиращи обстоятелства, при които магарето ще гладува до смърт, без значение каква стратегия приема. Лампорт нарича този резултат "Принцип на Буридан".

Вижте още[редактиране | edit source]