Бъбречна недостатъчност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хроничната бъбречна недостатъчност (на латински Insufficientia renalis chronica) е заболяване, при което се нарушават бъбречните функции - отделителна, регулираща и инкреторна.
Диагноза [редактиране]
Диагноза се поставя като се има предвид анамнезата на бъбречното заболяване, както и нивото на азотните тела в кръвта.
Лечение на заболяването [редактиране]
Бъбречната недостатъчност се лекува чрез ограничаване на приема на белтъци и мазнини, като енергийните загуби се покриват чрез въглехидрати. Ограничава се и приема на фосфати и готварска сол. Медикаментозното лечение зависи от конкретните симптоми на болестта. При наличие на подходящ донор се извършва бъбречна трансплантация.
