Българският бог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българският бог
Албум на Епизод
Издаден2002
Жанррок
Стиловехардрок, хевиметъл
Времетраене37:26
Музикален издателStars Records
Пореден албумЧетвърти
Езикбългарски
Хронология на Епизод
Респект“ (1999) „Българският бог“ (2002) Дошло е време“ (2003)

Българският бог е четвъртият студиен албум на българската рок група Епизод, издаден през 2002 година. Съдържа осем песни, чиито текстове са по стихотворения на българските класици Христо Ботев и Иван Вазов. Албумът е издаден с изричното съгласие и подкрепа на фондациите „Христо Ботьов“ и „Васил Левски“. Песните представляват дръзка смесица между рок музика и едни от най-значимите български литературни произведения, включващи стихотворения като „Левски“, „Хаджи Димитър“, „О, Шипка!“ и други. Тематичната насока е главно съсредоточена в годините на османската власт, като композициите следват един своеобразен хронологичен ред, започвайки с написването на „История славянобългарска“ и българското „пробуждане“ като народ в годините на тежка робия, мъка и страдание (парчето „Паисий“), преминавайки през вълненията и подготовката за въстание срещу поробителите в „Левски“ и „Хайдути“ и самите битки в „Хаджи Димитър“ и „О! Шипка“, мъката по загиналите бойци („Последен марш“, интерпретация по произведението на Вазов „Новото гробище над Сливница“), и въпреки всичко надеждата и непримиримостта на българите в „Българският бог“. Финалното парче „Моите песни“ е един вид отдаване на почит към великия ни поет Вазов и цялата българска литература, чрез която спомените за събитията по онова време остават завинаги живи в съзнанието на българина.

В албума взимат участие редица гостуващи музиканти, включващи църковен певец („Паисий“), женски народни вокали („Хайдути“) и детски певчески хор („Хайдути“).

Парчето „Левски“ е в традиционния за българската фолклорна музика ритъм 7/8, а интрото на „Хайдути“ представлява изпълнение на песента на Валя БалканскаИзлел е Дельо хайдутин“.

Издаването на албума предизвика масов дебат сред музикалните критици и фенове, а и сред литераторите и обикновените българи. И до днес се поставя въпросът дали е уместно текстовете на Ботев и Вазов да се съчетават с подобна музика и да се използават (пряко или коствено) с комерсиална цел. Противниците на идеята смятат албума за откровена гавра и незачитане паметта на поетите. Привържениците изтъкват огромната нужда от популяризиране на тези велики произведения и на българската история с цел повдигане на българския дух в днешните времена, когато все повече се отхвърля българското. Отново според тях енергичната и емоционална рок музика е отличното изразно средство за представяне на такива значими исторически събития, а и един вид урок по литература и история за новото поколение.

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Албума включва 8 песни[1]:

  1. Паисий – 05:11
  2. Левски – 03:45
  3. Хайдути – 07:00
  4. Хаджи Димитър – 04:45
  5. О, Шипка – 05:21
  6. Последен марш – 03:39
  7. Българският бог – 03:44
  8. Моите песни – 04:01

Сингъл[редактиране | редактиране на кода]

  • „Левски“ (2001), освен едноименната песен съдържа и парчето „Последен марш“.

Изпълнители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]