Българско национално правителство в изгнание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Българското национално правителство в изгнание е самопровъзгласило се колаборационистско правителство на България, сътрудничило с Нацистка Германия през 1944 - 1945 година.

Командвало е българските части в германската армия в хода на бойните действия в Германия и Австрия. След капитулацията на Германия е разпуснато на 10 май 1945 година.

В хода на Втората световна война България юридически е съюзник на Германия, но фактически не участва във войната - цар Борис III отказва да изпрати войски на Източния фронт и не предава българските евреи на германците. След неговата смърт властта преминава към малолетния му син Симеон II, но бидейки малолетен, той фактически не участва в управлението, а от негово име управляват регенти.

На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България (като съюзница на Германия) и навлиза в нейна територия. На 9 септември 1944 г. е извършен т.нар. деветосептемврийски преврат и на власт идва Отечественият фронт, който призовава народа да воюва против Нацистка Германия, като й обявява война в съответствие с програмата на Отечествения фронт.

На 16 септември във Виена българският националист Александър Цанков, бивш министър-председател (1923-1926), обявява по радиото за създаване на свое правителство. Заклеймява комунистите като врагове на България и призовава българите към борба с "жидоболшевизма". Заявява: "Борбата за освобождение на България от жидоболшевишките окупатори зависи от вас. Българското национално правителство призовава всички на бой с враговете на нашата Родина". Почти никой обаче от българите не го поддържа.

Образувани са части от доброволци, обединени в т.нар. Български доброволчески корпус. Такава е например 1-ва българска СС противотанкова бригада с около 700 бойци.

През февруари 1945 година Цанков бяга от Австрия в Аржентина (където живее до края на живота си). На 10 май с.г. правителството прекратява своето съществуване. Цанков задочно е осъден на смърт в България.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]