Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Никозия)

Българско училище
„Св. св. Кирил и Методий“
	Българско училище; „Св. св. Кирил и Методий“
Информация
Седалище	Никозия, Кипър
Основаване	24 септември 2006 г.; ; преди 17 години
Директор	Галина Иванова–Кумбару
Учители	8
Патрон	Кирил и Методий
Навигация
	Местоположение в Никозия. Координати: 35°10′28.7″ с. ш. 33°20′43.29″ и. д. / 35.174639° с. ш. 33.345361° и. д.
Адрес	ул. „Тисеос“ № 61
Телефон	(+357) 99 22 44 57
E-mail	info@bgculturalcenter.org
Сайт	bgculturalcenter.org

Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ е училище на българската общност в град Никозия, Кипър. Основател и директор на училището е Галина Иванова-Кумбару.^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Училището е основано на 24 септември 2006 г. Идеята възниква спонтанно сред няколко български майки, чиито деца посещават едно и също кипърско училище и чиято грижа за българското като ценност и стремеж да бъде запазено и достойностено у децата им. Желанието на създателите е училището да се превърне в институция, която отстоява културната идентичност на българите, живеещи в Кипър.

Училището се оказва културен обединителен център, подпомагащ и стимулиращ процеса на сдружаване сред българската общност в Никозия. Ролята на жените в това отношение е водеща.

Оформя се пространство, където децата (а и техните майки и бащи) могат да общуват на български език. Така се стимулира процесът на изграждане на малки български общности (групи по интереси от родителите) и се обособява културно пространство за общуване на български език и извън училище. Тези групи са подкрепящи и са вид бариера срещу културна асимилация на децата.

През февруари 2008 г. се създава фондация Български културен център „Кирил и Методий“, която поема управлението на Българското училище в Никозия.

Децата, които посещават училището, владеят в различна степен български език, имат различни образователни потребности и нагласа относно мотивацията за изучаване на български език. Основно могат да се обособят в две групи: деца – билингви (от смесени бракове), за които българският по-скоро е втори език, а понякога чужд и деца на икономически емигранти; пристигащи от България, чиито брой лавинообразно нараства. Тази нехомогеност на децата поражда методически проблеми при организирането на обучението по български език и литература, както и такива, свързани с учебното съдържание и учебен план.