ВЕЦ Алеко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алеко.

ВЕЦ Алеко
ВЕЦ Алеко (България)
Red pog.png
Местоположение с. Алеко Константиново, България
42°07′09″ с. ш. 24°17′20″ и. д. / 42.119167° с. ш. 24.288889° и. д.
Собственик НЕК
Гориво водна
Турбини 3
Капацитет 64,8 MW
Открита 1959
Баташки водносилов път

ВЕЦ Алеко е водноелектрическа централа от каскадата Баташки водносилов път, разположена близо до село Алеко Константиново, южно от гр. Пазарджик.

История[редактиране | edit source]

Идейният и техническия проект за целия Баташки водносилов път е разработен в "Енергопроект" през 1951-1955 г. Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи - ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна). Главен проектант на централата е инж. Александър Алексиев. Първоначалното ѝ име в проектите е било Дебращица, на името на близко разположеното село, но по-късно е преименувана на името на Алеко Константинов, убит наблизо в района на гр. Пещера. [1]

Електроцентралата е въведена в експлоатация през 1959 година.

Енергийни показатели[редактиране | edit source]

ВЕЦ Алеко е третото, най-ниско стъпало на каскадата Баташки водносилов път след ВЕЦ Батак и ВЕЦ Пещера. Задвижва се от водохващането на река Стара река. Чрез главния деривационен безнапорен канал с дължина 9 932 m, водата постъпва в горния дневен изравнител. По напорен тръбопровод и бруто пад 272 m водното количество от 30 m3/s задвижва три вертикални агрегата с турбини Францис. Електропроизводството се осъществява от синхронни генератори с напрежение 10,5 kV с обща мощност 64,8 MW. Достигнато е средно годишно производство от 160,5 =106MWh електроенергия при средна годишна използваемост 2 680 h. [1] Проектното годишно производство е 205 106 MWh енергия. [2] Електроенергията постъпва в открита уредба в непосредствена близост до централата, от която започва електропровод 110 kV.

Енергията на централите от Баташкия водносилов път се влива в електрификационната система чрез подстанция Алеко 110/220 kV. Пробното пускане на електропровода 220 kV е от януари 1959 г., а от 08.05.1959 г. е в редовна експлоатация.[3]

Отработените води постъпват в долен дневен изравнител и по канал се насочват за ползване в Пазарджишко - Пловдивското поле с възможност за напояване до 400 000 дка. земеделска земя.

Централата е собственост на Националната електрическа компания.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Спиров, Митре, Електрификацията на България и нейните строители. Историография, том 2 (1948-2000), Издателство Херон-Прес, София, 2000, с. 65-67, ISBN 954-580-079-8
  2. Голяма енциклопедия България, том 1, гл. редактор акад. Васил Гюзелев, Българска Академия на науките, Издателска къща "Труд", София, 2011, ISBN 978-954-8104-23-4 (т.1), ISBN 978-954-398-136-6 (т.1)
  3. Стаменов, Митре Ал., инж. Емил Андр. Василев, Развитие на електрификацията в България, ДИ "Техника", София, 1963, с. 117