ВЕЦ Кокаляне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ВЕЦ Кокаляне
ВЕЦ "Кокаляне"
ВЕЦ "Кокаляне"
Местоположение Кокаляне, България
Собственик НЕК
Гориво водна
Открита 1956

Водноелектрическа централа "Кокаляне" в район Панчарево, София след приватизация е собственост на френската компания "ЕDF ЕN".

История[редактиране | edit source]

През 1956 г. завършва строителството на част от хидровъзел "Пасарел" на р. Искър. Това много голямо строителство е част от националния план за електрификация на България. Основни съоръжения на хидровъзела са масивната бетонна стена на язовир "Искър", с което се осъществява водохващането на р. Искър и се обезпечава многогодишно изравняване на оттока на реката. Този язовир решава водоснабдяването на столицата, напояване на Софийското поле и се използва и за силодобиване. Хидровъзелът включва ВЕЦ "Пасарел", бент "Кокаляне", ВЕЦ "Кокаляне", долен изравнителен язовир "Панчарево" и проектираните и в частично строителство Софийски плавателен канал и ВЕЦ "София".

Енергийни показатели[редактиране | edit source]

ВЕЦ "Кокаляне" използва водата преминала през ВЕЦ "Пасарел" и събирана в бент "Кокаляне". Бруто падът между нивото на водата в бента и водното ниво на долния изравнител язовир "Панчарево" е 98 m. В централата са монтирани две групи турбини Францис, задвижвани от 30 m3/s вода с обща мощност 22 400 kW (33 560 hp) и в електрическата мрежа се подава 32 000 kVA електрическа мощност. Електрическите уредби за 10 kV и 35 kV са монтирана в помещения. На открито са монтирани трифазни маслени трансформатори с мощност по 16 000 kVA и трансформиращи напрежения 10/35 kV и 10/20 kV.

Енергията се пренася с въздушни електропроводи 20 kV и 35 kV. Проектното годишно производство на централата е 75 млн. kWh.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Стаменов Митре Ал., инж. Емил Андр. Василев, Развитие на електрификацията в България, Държавно издателство "Техника", София, 1963