Валдемар II (Дания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Печат на Валдемар II

Валдемар II (на немски: Waldemar II, „der Sieger“, * 28 юни 1170 - † 28 март 1241), наричан Победителят, е херцог на Шлезвиг (1182–1202), крал на Дания (1202–1241) и граф на Холщайн (1203–1227).

Той е най-малкият син на датския крал Валдемар I Велики и съпругата му София от Минск (* ок. 1141, † 1198), дъщеря на княз Владимир III от Минск и Хродна и на Рикиса от Полша.

Валдемар става 1182 г. херцог на Шлезвиг. Заедно с брат си крал Кнут VI завладява през 1201 г. Холщайн в битката при Щелау. Заради тази победа получава прозвището Победителят.

След смъртта на Кнут през 1202 г. става крал на Дания и завладява Мекленбург, Померания и Померелия. Любек и Хамбург признават неговото право за защита. През 1219 г. основава епископия Ревал, започва завладяването на Естония и участва дълги години в войните за короната в Норвегия и Швеция

През нощта на 6 към 7 май 1223 г. Валдемар и негов син са отвлечени от граф Хайнрих от Шверин от датския остров Люйо, където си почивали след лов без охрана. С кораб пленниците са откарани на немския бряг и закарани в маркграфство Бранденбург. Скоро след това са скрити в замъка Даненбер, а през 1225 г. са държани в замъка на Шверин. През ноември 1225 г. с договора от Бардовик Валдемар и синът му са освободени срещу заплащането на 45 000 сребърни марки, предаването на Шверин и Холщайн, отказа от всичките дадени му немски територии (освен Княжество Рюген) и даването на пълна търговска свобода на немските градове. Освен това Валдемар трябвало да даде 3-ма от синовете си като заложници.

Валдемар II е погребан в църквата „Св. Мария“ в Рингщет, сега църква „Св. Бендт“.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

Валдемар II се жени през 1205 г. първо за Маркета (Дагмар) († 24 май 1212), дъщеря на Отокар I от Бохемия и Аделхайд фон Майсен. Те имат децата:

За втори път се жени през 1214 г. - за Беренгария Португалска (* ок. 1195, † 27 март 1221), дъщеря на крал Санчо I от Португалия и Дулце от Барцелона. С нея имат децата:

Освен това той има 2-ма извънбрачни синове, познати с имената им:

  • Нилс, граф на Халанд-Шверин († 1218/19)
  • Кнут, херцог на Лоланд, Блекинге и Естония († 1260)

Източници[редактиране | edit source]

  • Horst Windmann, Schleswig als Territorium. Wachholtz, Neumünster 1954, Stammtafel II.
  • Ellen Jørgensen (Hrsg.), Annales Danici medii aevii, Kopenhagen 1920, S. 151; Dietrich Ellger: Die Kunstdenkmäler der Stadt Schleswig. Zweiter Band: Der Dom und der ehemalige Dombezirk, Deutscher Kunstverlag, Berlin 1966, S. 4.

Външни препратки[редактиране | edit source]