Васил Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Илиев
Васил Илиев(вдясно) с брат му Георги Илиев (вляво)
Васил Илиев 
Роден: 22 януари 1965 г.
Кресна, България
Починал: 25 април 1995 г. (на 30 г.)
София, България

Васил Андреев Илиев е български борец, предприемач, основател и президент на застрахователната империя „ВИС“.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е през 1965 г. в Кресна. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“, сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди. Жени се за Мариета и, докато е в армията, му се ражда единственото дете Ивона.

Заминава за Чехия, търсейки по-светло бъдеще. Там се засича с Иво Карамански, който е тарторът на българската мафия в чужбина, занимаваща се с кражби на автомобили, въоръжени грабежи и поръчкови побои. 7-8 месеца след пристигането си Васил Илиев е арестуван заедно с негов приятел по прякор Дробеца. Прекарва 2 месеца в чешки затвор по обвинение в грабеж, което така и не се доказва.

След като излиза от затвора, той е принуден да напусне Чехия и през 1988 г. заминава за Унгария, където заедно с Иво Карамански крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България и научава, че жена му го е изоставила.

Първата фирма на Васил Илиев, регистрирана през 1991 г., е „ВИС“ (Вярност, Инвестиции, Сигурност), като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв. дава Пламен Тимев-Ганди. Акционери още са Николай Цветин, Пенчо Младенов, Антон Боянов, Веселин Йотов и братът на Васил - Георги Илиев. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинският възход на борческата империя започва със старта на югоембаргото. Едновременно с това Илиев прохожда в бизнеса с дискотеки, като открива няколко по Южното Черноморие.

Югоембаргото обаче остава истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. От нелегалното прекарване в Сърбия на петролни продукти борците печелят милиарди тогавашни левове. След този период новата компания „ВИС-2“ се ориентира към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли, като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми, свързани с „ВИС-2“. Персоналът на групировката надминава 4000 души. „ВИС-2“ са и монополисти в застрахователния бизнес.

Васил Илиев е убит на 25 април 1995 г. в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес.

Убийството[редактиране | edit source]

"В близките дни в България Ще стане страшно". Тези думи произнася на 25 април 1995 г. в Кюстендил футболната ни звезда Христо Стоичков. Камата е един от близо 5-те хиляди души, присъстващи на погребението на Васил Илиев. 2 дни по-рано смятаният за недосегаем бос на трибуквената групировка е ликвидиран на път за собствения си ресторант "Мираж".

И до днес се смята, че след погребението на футболиста Георги Аспарухов-Гунди поклонението пред тленните останки на основателя на ВИС-2 е най-мащабното в България. Заради погребението на Васил Илиев пътят София - Кюстендил е затворен от полицията. Допуснати са само около 250 автомобила, които рано сутринта се отправят в колона към града на черешите. Градската управа на Кюстендил също засвидетелства уважение към покойника - черни флагове са спуснати от прозорците на кметството, в много държавни и частни фирми работниците са разпуснати.

Основателят на застрахователната компания ВИС, около която се обединяват всички борци в първите години на демокрацията, е ликвидиран в 21:03 часа в столичния квартал "Емил Марков". 3 куршума пронизват смъртоносно Васил Илиев, докато той пътува с чисто новия си Мерцедес С9988СН към столичния ресторант "Мираж". Няколко часа преди това босът е броил в кеш 100 000 долара на Фатик за автомобила, доставен по поръчка. Разправят, че дни след убийството на Васил Илиев брат му Георги върнал колата на Фатик, но той отказал да я приеме. Фатик предоставил обратно парите за автомобила и обявил: "Тази кола явно носи нещастие, подарете я на някого."

Във фаталната нощ на 25 април 1995 г. Васил Илиев пътува към "Мираж" за рождения ден на майка си.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Надя Чолакова, „Живей бързо: Васил и Георги Илиеви“, изд. Ню Медиа Груп, 2007, 234 с.
  2. Надя Чолакова, „Живей бързо 2: Обезглавената империя“, София: Ню Медиа Груп, 2007, 294 с.
  3. „Убитите босове: Георги Илиев“, изд. Ню Медиа Груп
  4. Георги Стоев, „ВИС:Тайните на империята“, изд. Милениум