Войчех Куртика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войчех Куртика
Wojciech Kurtyka, ps. Voytek
полски алпинист
Роден
Скшинка, Полша
Националност Полша
Работилалпинист, инженер по електроника
Алпинизъм
Награди„Златен ледокоп“ за цялостен принос

Во̀йчех (Войтек) Куртѝка (на полски: Wojciech Kurtyka, ps. Voytek) е полски алпинист, един от създателите и най-ярките представители на алпийския стил на изкачване в най-високите планини на света. Носител на наградата „Златен ледокоп“ (Piolet d'or) за цялостен принос в развитието на алпинизма.[1][2] Изкачването на Гашербрум IV по Сияйната стена се счита за едно от най-големите катерачески постижения на XX век.[3] Писател, инженер, предприемач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юли 1947 г.[4][5][6] в Скшинка, близо до Клодзко (Югозападна Полша) в семейството на писателя Тадеуш Куртика.[1] С алпинизъм започва да се занимава през 1968 г. През 1970 г. завършва Факултета по електроника във Вроцлавския технологичен университет, дипломирайки се като инженер по електроника, и работи известно време по специалността си. По-късно е предприемач, търгува с азиатски продукти.

Алпинист[редактиране | редактиране на кода]

Войчех Куртика е ярък представител на алпийския стил в най-високите планини. Всичките му изкачвания и особено тези на Чангабанг, Транго Тауър и Гашербрум IV се смятат за еталони за алпийския стил.[1]

Куртика не вижда смисъл да достига връх след връх независимо от начина на изкачване. Той се интересува само от нови начини – за предпочитане възможно най-трудния, и то само в алпийски стил – без правене на лагери и без изнасяне (обикновено от шерпите) на стотици килограми оборудване; единствено от „чисти“ изкачвания.[7] „За мен изкачване по класически маршрути е истинско мъчение. Преминаването на нещо, което разширява границите на възможното в момента, е това, което винаги ме е вдъхновявало.“[6]

Войтек Куртика: „Ако моята дейност намира отклик, то това е благодарение на три причини: маршрутите ми са технически сложни – и това буди въображението, те са красиви – просто завладяващи, и, накрая, моят стил на изкачване има непременно и екзистенциално, и емоционално измерение в алпинизма и в живота.“[6]

Негово схващане е, че „Колекционирането на осемхилядници е просто още една разновидност на безумното консуматорство. Алпинизмът, който се подчинява на прекомерно желание за притежаване на някаква „колекция“, неминуемо престава да открива необикновеността и невероятното многообразие на планините и се изражда в рутинни действия и усещания.“[1]

Катери с едни от най-големите алпинисти на своето време – Алекс Макинтайър, Йежи Кукучка, Дъг Скот, Ерар Лоретан, Райнхолд Меснер, Кшищоф Виелицки,[1] но и с млади и неизвестни като Роберт Шауер, с когото прави изкачването на Сияйната стена на Гашербрум IV.

Западната стена, Shining Wall на Гашербрум IV

Започва да катери през 1968 г. Само две години по-късно прокарва нов маршрут по североизточната стена на Mały Młynarz – първият маршрут с висша категория на трудност в Татрите. Почват да наричат тура Kurtykówka, а Куртика – „животното“, по думи на преминал по-късно алпинист: „Как да го направя? Как да го направя? Сигурно го е направило някое животно!“[6] В началото на 70-те години минава ред трудни турове в Татрите, Алпите, Норвегия, а също така прокарва и нови: по Северната стена на Пти Дрю (1973), по Северната на Гранд Жорас и др. През 1974 и 1976 г. участва в две полски хималайски експедиции: зимна на Лхотце и лятна на К2, завършили с неуспех.[8][9] Куртика се разочарова от обсадния стил и тактика за изкачване на високите върхове, мрази и използването на допълнителен кислород. Решава за себе си, че негов идеал са изкачванията с малка компания в лек и бърз алпийски стил. Прави редица премиери в Хиндукуш, а от есента на 1978 г. се насочва към Хималаите. Оглавява експедия за реализиране на идеята си за Чангабанг, завършила с успех на всички участници,[10] следват и много други.

Уникално за Войтек Куртика е, че през цялата си спортна кариера никога не получава нито една травма в планината.[6][11] Той казва: „Просто горите бяха много добри към мен“, но също и „Мисля, че знаех точната доза страх“.[12]

Някои постижения[редактиране | редактиране на кода]

Транго, Безименната кула
  • 1970 – премиерен тур с висша категория на трудност (първият VI+ по UIAA в Татрите), преминат свободно, с Михал Габриел и Януш Курчаб – североизточната стена на Mały Młynarz. Наричат го на негово име: Kurtykówka),
  • 1972 – изкачвания в Хундукуш: първи по северния хребет на вр. Кохи-Тез (6995 м) и по 1800-метровата североизточна стена на вр. Акхер-Чаха (7017 м), в алпийски стил.[13]
  • 1973 – нов маршрут по северната стена на Пти Дрю, с Йежи Кукучка и Марк Лукашевски; наричат го Voie Petit Jean в памет на приятеля си Ян Франчук (Jan Franczuk), загинал в Каракорум.
  • 1974 – първо зимно изкачване на северната стена на Тролригген (Troll Wall) в Норвегия, най-високата вертикална скала в Европа, с Марек Кесицки, Ришард Ковалевски и Тадеуш Пьотровски.[14]
  • 1975 – нов тур (полски маршрут) по северната стена на Гранд Жорас (Поант Елена), с Йежи Кукучка и Марек Лукашевски.
  • 1977 – първо изкачване по 2200-метровата североизточна стена на Кохе Бандака (6843 m) в Хиндукуш, с Джон Портър и Алекс Макинтайър (9 – 14 август).[10][13] Оценявано все още като може би най-голямото спортно постижение в Хундукуш.[6]
  • 1978 – Южния контрафорс на Чангабанг (6864 m) в Гархвалските Хималаи, с Кшищоф Шурек, Алекс Макинтайър и Джон Портър (18 – 29 септември).[10] До 2017 г. няма сведения за повторно преминаване на маршрута.[15]
  • 1980 – първо изкачване на източната стена на Дхаулагири (8167 m) с Алекс Макинтайър, Рьоне Гилини и Лудвиг Вилчински (6 – 10 май), без да се стигне до върха. Изкачват го на 16 – 18 май. Получават наградата Nick Estcourt, учредена от Крис Бонингтън, на която стават първите носители.[16]
  • 1982 – Броуд Пик в алпийски стил, по класическия маршрут, с Йежи Кукучка.
  • 1983 – Гашербрум I (29 юни – 3 юли) и Гашербрум II (20 – 24 юли), и двата върха по нови маршрути, в алпийски стил, с Йежи Кукучка.[17][18]
  • 1984 – Броуд Пик. Траверс на всички върхове в масива на Броуд Пик, в алпийски стил, с Йежи Кукучка (17 юли). Преди това, на 16 юли, се изкачват на Средния връх (8011 m)
  • 1985 – първо изкачване на западната стена (т. нар. Сияйна стена) на Гашербрум IV (7925 м), в алпийски стил, с Роберт Шауер. Поради лошо време не отиват до върха, спускат се по северозападния ръб, никога непреминат дотогава (13 – 23 юли).
  • 1988 – първо изкачване на източната стена на Безименната кула на Транго (Trango Nameless Tower), с Ерар Лоретан, четвъртото изкачване въобще до върха.
  • 1990 – Чо Ою, югозападната стена по нов маршрут, алпийски стил, с Ерар Лоретан и Жан Троайе (21 септември).
  • 1990 – Шиша Пангма-Среден връх, югозападната стена по нов маршрут, алпийски стил, с Ерар Лоретан и Жан Троайе, без изкачване до Главния връх (3 октомври).
  • 1995 – Лосар, 700-метров замръзнал водопад в района на Намче Базар, по който върви един от най-знаменитите ледени маршрути в света, с Мачией Рисула, второ изкачване.[1]

Писател[редактиране | редактиране на кода]

  • „Китайският махараджа“ (Chiński maharadża). 2013. Роман. Преведен на много езици.
  • Разкази: „Транго Тауър“ (Trango Tower), „Маняк“ (Łamaniec), „Лосар“ (Losar), „Шотландска петица“ (Szkocka piątka), „Сияйните планини“ (Góry świetliste), Гашербрум-4 по Сияйната стена“ (Gasherbrum IV Świetlistą Ścianą) и много други.[1]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Наградата „Златен ледокоп“ за цялостен принос (Piolet d'or Carrière) – най-голямата международна награда за постижения в алпинизма – 2016 г., като преди това многократно отказва тази чест.[19][20]

Изкачването на западната („Сияйната стена“) на Гашербрум IV със слизане по Северния гребен е избрано от списание Climbing Magazine за най-великото хималайско изкачване на XX век.[3]

За него е написана книгата на Бернадет Макдоналд „Изкуството на свободата“ (Art of Freedom: The Life and Climbs of Voytek Kurtyka), 2017, спечелила редица награди.[7][20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж Атанасов, Петър. „Китайският махараджа“ – първата книга на Войчиех Куртика // climbingguidebg.com. 11 декември 2013.
  2. ↑ Атанасов, Петър (peterat). „Загубихме един от най-свободните и независимите хора, действащи по абсолютно нестандартен начин“ // bgclimbing.com. 2 февруари 2018.
  3. ↑ а б Wojciech „Voytek“ Kurtyka, b. 1947, Poland // climbandmore.com. Архивиран от оригинала на 2019-05-27. Посетен на 2021-02-23.
  4. ↑ McDonald, Bernadette. Kurtyka. Sztuka Wolności. 2018, Agora. ISBN 978-83-268-2609-2. с. 8.
  5. ↑ Според биографията на Бернадет Макдоналд през целия му живот се съобщава, че Куртика е роден на 20 септември 1947 г. (тъй като тогава е бил регистриран), но реалната му дата на раждане е 25 юли 1947 г.
  6. ↑ а б в г д е Рогозинска, Моника. Интервью с Войтеком Куртыкой // vvv.ru. 14 март 2012.
  7. ↑ а б Brzezińska-Waleszczyk, Marta. Wojciech Kurtyka – gość, który w górach umiał odpuścić i zawrócić spod szczytu // pl.aleteia.org. 03.03.2018.
  8. ↑ Zawada, Andrzej. Winter at 8250 metres Polish expedition to Lhotse 1974 // alpinejournal.org.uk.
  9. ↑ Kurczab, Janusz. Polish K-2 expedition - 1976 // alpinejournal.org.uk.
  10. ↑ а б в Porter, John. Bandaka and Changabang // c498469.r69.cf2.rackcdn.com.
  11. ↑ Szczepański, Dominik, Łukasz Ziółkowski. Wojciech Kurtyka. Igrzyska śmierci // wyborcza.pl. 15 maja 2014.
  12. ↑ Пиунова, Анна. Войтек Куртыка. Просто горы были очень добры ко мне. Piolet d’Or Career 2016 // mountain.ru.
  13. ↑ а б Kurczab, Janusz. Historia polskiego wspinania – Hindukusz Cz. II. Początek sportowego himalaizmu // wspinanie.pl.
  14. ↑ Middendorf, John. Troll Wall // bigwalls.net.
  15. ↑ Changabang 6864m, south face // climbandmore.com. Архивиран от оригинала на 2019-09-08. Посетен на 2021-02-26.
  16. ↑ Previous Winners of the Nick Estcourt Award // nickestcourtaward.org. Архивиран от оригинала на 2018-12-15. Посетен на 2021-02-24.
  17. ↑ Wojciech Kurtyka. Gasherbrum II and Hidden Peak – New Routes // publications.americanalpineclub.org.
  18. ↑ Bisharat, Andrew. The Life and Climbs of Voytek Kurtyka // eveningsends.com. 10 August 2017.
  19. ↑ L'alpiniste polonais, Wojciech Kurtyka, Piolets d'or 2016 // france3-regions.francetvinfo.fr. 17/04/2016.
  20. ↑ а б Art of Freedom: The Life and Climbs of Voytek Kurtyka // amazon.com.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Войчех_Куртика&oldid=11956745“.