Галерия „Палацо Дзевалос“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Галерия „Палацо Дзевалос“
Gallerie di palazzo Zevallos
Музеи в Италия
МестоположениеНеапол
ТематикаХудожествена галерия
Основан2007
Работно времевсеки ден
10.00 – 19.00
събота и неделя
10.00 – 20.00
(почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
ДиректорКлаудио Маркантони
АдресВиа Толедо 185
Телефон+39 800.454229
Сайтwww.gallerieditalia.com/it/napoli/
Карта Местоположение в Неапол

Галерия „Палацо Дзевалос“ (на италиански: Gallerie di palazzo Zevallos) е художествена галерия, разположена в Палацо Дзевалос в град Неапол, Италия, на ул. Толедо 185.

История и описание[редактиране | редактиране на кода]

Галерия „Палацо Дзевалос“ е създадена през 2007 г. от италианската банка „Интеза Санпаоло“, собственик на сградата Палацо Дзевалос. Галерията се помещава в крило на първия етаж на сградата. Колекциите включват експонати, дело на неаполитански майстори, активни в Неапол от 17 до 20 век. Изложени са картини на италианските художници Караваджо, Артемизия Джентилески, както и на холандския художник Гаспар ван Вител.

Монументалното стълбище на сградата извежда посетителите в Галерия „Палацо Дзевалос“, в източната страна на което се открива залата на Лука Джордано и Франческо де Мура. В тази зала са изложени само творби на двамата художници, включващи голямото платно на Лука Джордано „Отвличането на Елена“, датиращо от шейсетте години на седемнадесети век, както и картината му „Непорочното зачатие“. Галерията разполага с четири елипсовидни картини от творчеството на Франческо де Мура, изобразяващи „Алегория на благочестието като Съгласие“, „Алегория на благочестието като Възпитание“, „Алегория на благочестието като Сигурност“, „Алегория на благочестието като Действия“, както и копие на картина „Христовата благословия“, която и в наши дни се намира в параклиса „Сант Антонио“ в църквата „Сан Лоренцо Маджоре“в Неапол, нарисувано от Франческо де Мура.

От западната страна на свой ред са всички останали зали, които са свързани последователно. Залата на Караваджистите или зала „Амурини“, наречена така заради множеството амурчета изографисани по тавана, предлага изложбата на картини на караваджисти в Неапол от 17 век. Една от най-впечатляващите картини е копие на картина на КараваджоЮдит обезглавява Олоферн“ рисувана от Луис Финсън. Артемизия Джентилески е представена с платното „Самсон и Далила“, а Бернардо Кавалино с творбите му „Спасяването на Мойсей“, „Войници играещи на зарчета в Христовата дреха“ и „Христос и прелюбодейката“. През вратата вляво се стига до зала „Стуки“ или Караваджо, в която е изложена само една картина – последната творба на Караваджо „Мъченичеството на Света Урсула“, датираща от 1610 г.

В Зала „Натюрморт“ са изложени картини в стил натюрморт, рисувани от художниците Паоло Порпора, Джузепе Реко и Джован Батиста Руополо, считани в Неапол за най-добрите в този жанр. Залата предлага и картини на неаполитанските художници от 18 век Франческо Солимена с платното „Агар и Исмаил в пустинята, утешавани от ангел“, и „Тайното писмо“, и „Концерт“ от Гаспаре Траверси.

Зала „Пейзажи“ или зала „Учели“, пррдставя неаполитанската пейзажна живопис от 18 и 19 век. В тази зала са изложени картини на художниците Антон Сминк ван Питло, Джачинто Джиганте, Салваторе Фегола. Особен интерес представляват четирите платна на Гаспар ван ВителИзглед от Рим с пиаца Навона“, „Изглед от Неапол“, „Изглед от Рим с Пиаца дел пополо“, „Изглед от Неапол с Кралския дворец“.

В Зала „Помпеана“ са представени творби с портрети или перспективни гледки, дело на неаполитански художници от 19 век, обучени в Академията за изящни изкуства в Неапол, включително творби на Доменико Морели, Гаетано Еспозито, Салваторе Постилионе, Доменико Баталя, Франческо Паоло Микети и други.

Последната зала в хронологичен ред, а също и в реда на отваряне, е Зала „Джемито“. Тя изцяло е посветена на творчеството на Винченцо Джемито. Изложени са керамични и бронзови скулптури, скици и картини, изработени от неаполитанския художник, притежавани от флорентинския адвокат Габриеле Консолацио. Сред рисунките, подписани и датирани, са няколко портрета на жени, автопортрети на художника, Портрет на пророк и Портрет на циганка, датиран и подписан през 1885 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Aurelio De Rose, I palazzi di Napoli, Roma, Newton & Compton, 2001, ISBN 88-541-0122-2.
  • AA.VV., Gallerie di Palazzo Zevallos Stigliano, Intesa Sanpaolo, 2008, ISBN non esistente.
  • AA.VV., Gallerie di Palazzo Zevallos Stigliano, Arte'm srl, 2014, ISBN 978-88-569-0432-1.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gallerie di palazzo Zevallos в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​