Гаспаре Траверси

Гаспаре Траверси
Gaspare Traversi
	Гаспаре Траверси Gaspare Traversi
неаполитански художник
	Автопортрет
Роден	1722 г. Неапол, Италия
Починал	1 ноември 1770 г. (48 г.) Рим, Италия
	Гаспаре Траверси в Общомедия

Гаспàре Травèрси, (на италиански: Gaspare Traversi, * 1722, Неапол, † 1770, Рим) е италиански художник от Неаполитанската школа по живопис, активен в периода Рококо.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гаспаре Траверси, роден в Неапол през 1722 г. е първото от осемте деца в семейството на Доменико Траверси и Маргарита Маринели.

Обучаван от Франческо Солимена, Траверси е съвременник на учениците му Джузепе Бонито и Франческо де Мура. Влиянието на учителя се забелязва в картините на религиозна тематика, „Разпятието“, колекция Ескалар и три платна от поредицата „Истории на Богородица“ за църквата „Санта Мария дел Аиуто“ в Неапол, рисувани от художника в периода 1748 – 1749. В картините си художникът изразява своето натуралистично и психологично виждане за реалността, което е в разрез с общоприетите норми сред неаполитанските художници.

Поради трудните взаимоотношения с неаполитанските художници и клиенти, Гаспаре Траверси, придружаван от съпругата си Роза Орланди и сестра си Катерина, се мести в Рим през 1752 г. Предполага се, че това става по покана на неговия основен римски клиент Рафаело Роси, епископ от Францискански орден, познат в Неапол от 1742 г. като апостолски посетител в манастира „Санта Киара“.

През 1753 г. в Рим художникът рисува шест картини по поръчка на Ордена на кармелитите, в наши дни съхранени в църквата „Сан Паоло фуори ле мура“ в града, платното „Чудото на Свети Реймондо“ за църквата „Сант Адриано“ и картината „Раненият“, в наши дни изложена в „Галерия на изкуството“ към Венецианската академия за изящни изкуства. Между 1753 и 1758 г. по поръчка на Рафаело Роси той рисува 25 картини за църквата „Санта Мария ди Монте Оливето“ в Кастел'Аркуато, както и за Катедралата в Парма.

Едновременно с картините на религиозна тематика той рисува и картини с жанрови сцени, продиктувани от действителното лице на обществените кръгове, поставени в центъра на вниманието по-добре отколкото в трактат за икономическото състояние на страната или в брошура за обичаите на нейния народ и нейните нужди. Пресъздавайки в платната си злините, подновените стремежи, непрекъснатите разочарования, разкъсващите контрасти и постоянните противоречия на реалността, художникът показва свой художествен стил, който е съвкупност от неаполитанския натурализъм, скандинавската жанрова живопис и нотки от стила на Караваджо.

Някои от тези картини са „Храненето“ (La poppata) – в частна колекция в Рим, „Урокът по рисуване“ (La lezione di disegno) – в Канзас Сити, „Борбата“ (La rissa) – в Музей Сан Мартино (Неапол), „Слепият просяк“ (Il Mendicante cieco) – вБостън, „Старицата и момчето“ (La vecchia e lo scugnizzo) в Пинакотека „Брера“ (Милано), „Концертът“ (Il concerto) – в Галерия „Палацо Дзевалос“ в Неапол.

Последната му известна творба, датираща от 1770 г., е „Портретът на каноника“, в която мрачното изражение на стария свещеник заклеймява образа на корумпираното, но мощно духовенство.

Въпреки че няма ученици, влиянието му е значително и може да се види в произведенията на неаполитанските художници Лоренцо де Каро, Джузепе Бонито и Орацио Солимена. Въпреки че се ползва с признание и уважение в Рим, той никога не прекъсва връзката си с Неапол.

Гаспаре Траверси умира през 1770 г. в Рим.

Картини на Гаспаре Траверси[редактиране | редактиране на кода]

„Йов подигран от жена си“, Национален музей, Варшава, Полша
„Борбата“, Лувър, Париж, Франция
„Тайното писмо“, Галерия „Палацо Дзевалос“, Неапол
„Урок по четене“, Музей на изкуството „Нелсън Аткинс“, Канзас Сити (Мисури)
„Четене на писмо“, Ермитаж, Санкт Петербург

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Каталог на колекциите в Галерия Палацо Зевалос, Неапол

Източници[редактиране | редактиране на кода]

R. Longhi, Di Gaspare Traversi in „Vita artistica“, II (1927), p. 145.
E. Castelnuovo, Il significato del ritratto pittorico nella società, in Storia d'Italia Einaudi, volume V: I documenti, Torino 1973, pp. 1088 sgg.
R. Longhi, in „Paragone“, I (1950), n. 1, p. 44.
A. G. Quintavalle, in „Paragone“, VII (1956), n. 81, p. 39.
F. Bologna, Gaspare Traversi nell'illuminismo europeo, Napoli 1980.
N. Spinosa, Pittura sacra a Napoli nel '700, catalogo della mostra, Napoli 1980, pp. 80 sgg.
M. Heimbürger Ravalli, Data on the life and work of Gaspare Giovanni Traversi, in „Paragone“, 1982, n. 383 – 85, pp. 15 sgg.
F. Barocelli, Per la discussione sul Traversi, I: Problemi di committenza e il ciclo di Castell'Arquato, in „Paragone“, 1982, n. 383 – 85, pp. 43 sgg.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gaspare Traversi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.