Георги Копанаров
| Георги Копанаров | |
| български революционер | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Исидоров Копанаров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Копанаров е роден в 1865 година[2] в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя, днес Разлог, България.[1] И баща му Исидор Цигата и брат му Никола Копанаров се занимават с революционна дейност. В 1897 година влиза във ВМОРО и работи като легален деец на Организацията. В 1902 година, поради подозрения на властите, заедно с брат си Никола са принудени да бягат в Свободна България. От Рилския манастир и Дупница действат като организатори на революционен канал - прехвърлят през границата оръжие, кореспонденция, хора.[3]
След определянето на датата за въстание в Разлога, навлиза в Македония с четата на Върховния комитет на Владимир Каназирев. Четата навлиза тайнов Мехомия и по-голямата част се настанява в родната му Крапата махала. Точно преди Кръстовден, обаче, градът е блокиран от войска и башибозук и къщата на Копанарови обсадена.[3] Георги успява да се спаси, но брат му Никола и баща му загиват при сраженията в града. При Хайдушкото кладенче се събира с част от четата и се оттеглят в Рилския манастир, откъдето отново започват да правят набези в разложките села.[4]
След амнистията от 1904 година, жена му и двете му деца се връщат в Мехомия, но той от страх от отмъщение се установява в Райково, където прибира и сина си. В Райково влиза в местния революционен комитет, начело с учителя Димитър Лелов.[4]
При избухването на Балканската война влиза в чета № 21 на Македоно-одринското опълчение, начело с Никола Гюмюшев, която подпомага действията на Българската армия в Централните Родопи и на няколко пъти влиза в сражение.[4]
На 6 април 1943 година, като жител на Разлог, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 95.
- ↑ Към 6 април 1943 година е на 78 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 96.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 97.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 98.
