Големо Бабино
| Големо Бабино | |
  Големо Бабино  Големо Бабино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 273 души[1] (15 март 2024 г.) 25,3 души/km² |
| Землище | 10,809 km² |
| Надм. височина | 167 m |
| Пощ. код | 3063 |
| Тел. код | 09117 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 15494 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Криводол Христо Доков (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Големо Бабино Тихомир Трифонов (НС) |
| Големо Бабино в Общомедия | |
Голѐмо Ба̀бино е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.
Кмет на Големо Бабино от 2011 г. е Тихомир Трифонов.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Големо Бабино е разположено в равна лъка по левия бряг на река Ботуня. Намира се на 24 км от областния център Враца и на 4 км от общинския – град Криводол. На изток граничи със село Власатица, на юг – със село Пудрия, на запад – със село Уровене, и на север е Криводол. Селото се състои от 300 къщи.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски документи от средата на XV в. само с името „Бабино“, а в по-късен документ от началото на XVII в. е записано като „Долно Бабино“, което свидетелства за съществуване на две села – сегашните Горно и Долно Бабино, които впоследствие са известни с имената Мало Бабино (от 1942 г. слято със селото Българска Бела и образувано ново село под името Бели извор) и Големо Бабино.[2]
В района на с. Големо Бабино не са открити и не са известни засега исторически паметници, освен развалините на една малка средновековна църква в местността Черковище. В същия район са открити 23 броя медни византийски монети от времето на Мануил I Комнин, Андроник I Комнин и Исак II Ангел (1185–1195 г.), което показва, че през XII в. в района е имало някакво събитие, което е принудило собственика да зарови в земята монетите. През вековете на робството селото се е местило в местностите Селищата и Селището, поради чумни епидемии и липса на обществена сигурност.[2]
Старата носия на жителите на с. Големо Бабино е била белодрешковска.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Река Ботуня е най-чистата в региона. С много вкусната си риба, тя си остава най-голямата атракция в селото. Друга забележителност е Куманица – намиращият се в непосредствена близост връх, който има своята загадъчна история.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Запазени са обреди и обичаи, свързани с празниците Трифон Зарезан, Бабинден, а на Йордановден има и литургия в местната църква.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
| ||||||||