Гофиново какаду

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гофиново какаду
Cacatua goffiniana -in tree-6.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Psittaciformes Папагалоподобни
надсемейство: Cacatuoidea Какадута
семейство: Cacatuidae Какадута
подсемейство: Cacatuinae
триб: Cacatuini
род: Cacatua
подрод: Licmetis
вид: C. goffiniana Гофиново какаду
Научно наименование
Уикивидове Cacatua goffiniana
Roselaar & Michels, 2004[2]
Разпространение
Cacatua goffiniana range map.png
Ареал на разпространение на гофиновото какаду. В синьо - естествени местообитания, в червено - интродуциран.

Гофиновото какаду (Cacatua goffiniana) или още Гофинова корела е вид какаду, което е ендемично за горите на всички острови от архипелага Танимбар в Индонезия.[3][4][5]

Формално за пръв път видът е бил описан през 2004 година,[2] след като е установено, че предишните формални описания са се отнасяли за екземпляри от друг вид какаду: какаду на Дюкорп или още наречено соломоново какаду (Cacatua ducorpsii).[6] Гофиновото какаду е най-малкото по размери измежду всички видове бели какаду. Видът има статут на почти застрашен поради обезлесяване на естествените му местообитания и улова и продажба на тези птици като домашни любимци. Видът добре се размножава в изкуствени условия и съществува голяма авикултурна популация от вида.

Разпространение[редактиране | edit source]

Видът е разпространен на островите Ямдена и Ларат, част от архипелага Танимбар. Интродуциран е и на съседния архипелаг Кай, част от Индонезия,[5] както и в Пуерто Рико и Сингапур.[1] В Тайван днес се срещат по-малко от 100 двойки интродуцирани на острова.

Физическо описание[редактиране | edit source]

Във волиера

Средното тегло на гофиновото какаду е около 250 грама при женските и около 300 грама при мъжките. Дължината им от главата до опашката включително е около 31 cm. Както всички представители на семейство Какаду, и гофиновото какаду има гребен от пера на главата си, които могат да стоят изправени или отпуснати назад. Тялото му е основно покрито с бели пера, като между клюна и очите има област от пера в розов цвят или цвят „сьомга“. Вътрешните пера от гребена и също са с цвят „сьомга“, но този цвят на места е почти скрит от разположения най-горен слой от бели пера на врата. Перата под крилете и опашката имат жълтеникав нюанс. Клюнът е бледосив, а цветът на ирисите варира от кафяво до черно.

Не се наблюдава силно изразен полов диморфизъм. Екземплярите от вида често биват бъркани с представители на гололикия какаду, поради силната визуална прилика.

Максималната регистрирана продължителност на живота на гофиновото какаду е 26 години, но тези данни може и да не са представителни, предвид много по-голямата продължителност на живота на други видове какадута.[7][8]

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Младо гофиново какаду в плен

Поради постоянното редуциране на обитавания хабитат и незаконния улов, гофиновото какаду се смята за почти застрашен вид в Червения списък на световнозастрашените видове.[1] Видът е вписан в Приложение 1 на CITES.[9][10]

Научно наименование[редактиране | edit source]

В исторически план откриването на вида под названието Lophochroa goffini се приписва на Ото Финш през 1863.[11] Кръстено е на името на Андреас Леополд Гофин, приятел на Финш и холандски морски офицер, загинал през същата година на 27-годишна възраст.[2][12]

През 2000 година се установява, че формалното описание на вид, което Финш дава, е базирано на два индивида, които реално принадлежат напълно различния вид соломоново какаду (Cacatua ducorpsii).[6] Така Cacatua goffini става синоним за вида Cacatua ducorpsii, до 2004 година, когато отново бива върнато формалното описание на вида като Cacatua goffiniana от уважение към намерението на Финш да кръсти вид какаду на приятеля си. Новото описание е основано на индивид, открит на островите Танимбар през 1923 година от херпетолога д-р Феликс Копщайн.[2]

Отглеждане в плен[редактиране | edit source]

Гофиново какаду на каишка

Отглеждани в плен, този вид папагали са като цяло тихи, въпреки че са способни на високи, пронизителни крясъци. От тях става добри домашни любимци, тъй като са интелигентни, приятелски настроени и склонни към общуване. Като повечето какадута и гофиновото какаду обича да бъде галено и държано в ръка. Могат да бъдат обучавани на принципа на наблюдаването и копирането.

С клюновете си могат да унищожават тапицирани мебели и да сдъвкват електрически кабели, което може да доведе до потенциално опасни инциденти.

Отгледаните от малки гофинови какадута са склонни да изискват много внимание. Ако не им се осигури интересна и богата на преживявания атмосфера, могат да развият саморазрушително поведение като да си скубят перата и стереотипия. Имат нужда от редовна смяна на играчките в клетката, както и да бъдат пускани извън клетката за поне един час дневно, за да развиват крилете си. Дори и много опитомените птици могат да ухапят човека, ако се чувстват раздразнени или извънредно игриви.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в ((en)) BirdLife International. 'Cacatua goffiniana'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  2. а б в г Roselaar, C.S. и др. Systematic notes on Asian birds. 48. Nomenclatural chaos untangled, resulting in the naming of the formally undescribed Cacatua species from the Tanimbar Islands, Indonesia (Psittaciformes: Cacatuidae). // Zoologische Verhandelingen 350. 2004. с. 183–196.
  3. [http://www.birdlife.org/datazone/species/index.html? action=SpcHTMDetails.asp&sid=1404&m=0 BirdLife International (2008) Species factsheet: Cacatua goffiniana]. // Birdlife International. Посетен на 2008-12-30.
  4. Forshaw, Joseph M. и др. Parrots of the World. corrected second. David & Charles, Newton Abbot, London, 1981, [1973, 1978]. ISBN 0-7153-7698-5.
  5. а б Juniper, Tony и др. Parrots: A Guide to Parrots of the World. Yale University Press, 1998. ISBN 978-0-300-07453-6.
  6. а б Roselaar, C.S. и др. List of type specimens of birds in the Zoological Museum of the University of Amsterdam (ZMA), including taxa described by ZMA staff but without types in ZMA. // Beaufortia 50. 2000. с. 95–126.
  7. Longevity, ageing, and life history of Cacatua goffiniana. // The Animal Ageing and Longevity Database. Посетен на 2008-12-30.
  8. Brouwer, K. и др. Longevity records for Psittaciformes in captivity. // International Zoo Yearbook 37 (1). 2000. DOI:10.1111/j.1748-1090.2000.tb00735.x. с. 299–316.
  9. Appendices I, II and III. // CITES, 2011-04-27. Посетен на 2011-07-29.
  10. „The CITES Appendices“, CITES, http://www.cites.org/eng/app/index.shtml, посетен 2011-07-29 
  11. Finsch, Otto. Naamlijst der in de Diergaarde levende papegaaijen, ten dienste der bezoekers van den tuin ingerigt. // Nederl. Tijdschr. Dierk 1. 1863. с. vi-xxiv.
  12. Masi, Alberto. Chronology of the History of Ornithology. // www.scricciolo.com. Scricciolo. Посетен на 2010-06-11.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tanimbar Corella“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.